Наум Бояджиев

Наум Бояджиев
	Наум Бояджиев
български революционер
Роден	1875 г. Дебър, Османска империя
Починал	4 ноември 1938 г. (63 г.) София, Царство България

Тази статия е за дебърския революционер. За охридския вижте Наум Бояджиев (Охрид).

Наум Бояджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Бояджиев е роден през 1875 година в западномакедонския българо-албански град Дебър.^[1] Произхожда от семейство с арумънски (куцовлашки) произход.^[2] От 1889 до 1892 година учи в българското педгогическо училище в Скопие, но не успява да го завърши. Влиза във ВМОРО. От 1898 до 1908 година е касиер на околийския революционен комитет в Дебър.

След Младотурската революция в 1908 година е член на дебърския Български конституционен клуб.^[3]

След като Вардарска Македония заедно с Дебър и Дебърско попада в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година Наум Бояджиев е сред водачите на българо-албанското Охридско-Дебърско въстание и е избран за член на временното правителство. По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Наум Бояджиев е член на тричленната комисия, управляваща Дебър от 1915 до 1918 година.^[4]^[5]

Синът му Рафаел Бояджиев (1899 – след 1945) завършва Дебърското българско училище в 1912 година, търгува с химикали и вълнени хратове в България и Албания и е активист на Македонската младежка организация „П. К. Яворов“ в София.^[6]

Бележки

↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 60.
↑ Сантовска, Виолета. Фондови за аромански семејства во архивите на Република Македонија. Гласник, 2007, 51 (1), стр. 125-126.
↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 527.
↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. I. Посетен на 9 ноември 2024 г.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22.
↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 172 - 173.

[1] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 60.

[2] Сантовска, Виолета. Фондови за аромански семејства во архивите на Република Македонија. Гласник, 2007, 51 (1), стр. 125-126.

[3] Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 527.

[4] Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. I. Посетен на 9 ноември 2024 г.

[5] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22.

[Обзор-6] Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 172 - 173.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]