Направо към съдържанието

Наукоград

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Наукоград (на руски: наукоград) е муниципално образувание със статут на градски окръг в Русия, разполагащо с висок научно-технически потенциал и градообразуващ научно-производствен комплекс[1].

Предпоставка за създаване на наукоградовете става неопределеният статут на затворен град, считано от 1991 година.

Терминът наукоград е въведен най-напред в град Жуковский, Московска област от Спартак Никаноров и Наталия Никитина през 1991 година при създаване на движението „Съюз за развитие на наукоградовете“ („Союз развития наукоградов“) за изработване на съгласувани позиции по техните най-важни въпроси. Движението разработва проект за Концепция на държавната политика по съхранение и развитие на наукоградовете. Първите варианти на проекта на Закона за статута на наукограда на Руската федерация – в Съвета на федерацията и в Държавната дума, се появяват през 1995 година[2].

Законът за наукоградовете е приет на 7 април 1999 година. През 2004 година в закона са внесени изменения, установяващи критерии за присвояване на муниципално образувание на статут на наукоград. Например броят на работещите в организациите от научно-производствения комплекс трябва да съставлява не по-малко от 15 % от броя на работещите на територията на муниципалното образувание.

Първият наукоград става през 2000 година гр. Обнинск, Калужка област, където се водят разработки в областта на мирното използване на атомната енергия.

Аналог на наукоградовете в другите страни са технополисите, чието развитие се разгръща в широки мащаби във водещите страни през втората половина на XX век като знаменитата Силициева долина.

Открояват се 7 основни специализации на наукоградовете в Русия:

  1. авио- и ракетостроене и космически изследвания;
  2. електроника и радиотехника;
  3. автоматизация, машино- и приборостроение;
  4. химия, химическа физика и нови материали;
  5. ядрен комплекс;
  6. енергетика;
  7. биология и биотехнология.

Следва списък на наукоградовете (към август 2008 година), на които официално е даден такъв статут съгласно Федералния закон за статута на наукоград:

  • Сколково – първият иновационен център в постсъветско време, строящ се „от нулата“, се изгражда въз основа на федерален закон от 2010 година. Намира се в градските поселения Новоивановское и Одинцово, близо до село Сколково, в източната част на Одинцовски район, Московска област, на 2 km западно от Московския кръгов автомобилен път. Комплексът, с краен срок 2015 г., ще включва 5 клъстера и технопарк[17].
  • Иннополис – вторият иновационен център се изгражда от 2012 година в Татарстан, Верхнеуслонски район, на десния бряг на река Волга срещу Казан, за развитие на информационни и други технологии. Разчетен е за 155 хил. жители.

През 1996 година движението официално е регистрирано във формата на нестопанско сдружение „Съюз за развитие на наукоградовете в Русия“ („Союз развития наукоградов России“). Членове на Съюза са 37 муниципални образувания. Освен наукоградове в него участват също и закрити градове, предприятия, университети[2].

  1. Агирречу А.А. Наукоград // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 22. Нанотехнология - Николай Кавасила [Нанонаука — Николай Кавасила]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-358-3. с. 767. Посетен на 9 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2021-07-24 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б А. Долголаптев. Наукоград это то, где начинается инновационная экономика в стране\\Российская академия наук
  3. Постановление Правительства Российской Федерации от 21 ноября 2005 г. № 688 „О присвоении статуса наукограда Российской Федерации г. Бийску (Алтайский край)“
  4. Указ президента Российской Федерации от 6 мая 2000 года № 821 „О присвоении статуса наукограда Российской Федерации г. Обнинску Калужской области“ – первый наукоград
  5. Указ президента Российской Федерации от 20 декабря 2001 года № 1472 „О присвоении статуса наукограда Российской Федерации г. Дубне Московской области“
  6. Постановление Правительства Российской Федерации от 29 января 2007 г. № 53 „О присвоении статуса наукограда Российской Федерации Г. Жуковскому (Московская область)“
  7. Указ президента Российской Федерации от 12 апреля 2001 года № 416 „О присвоении статуса наукограда Российской Федерации г. Королёву Московской области“
  8. Постановление Правительства Российской Федерации от 27 октября 2005 г. № 642 „О присвоении статуса наукограда Российской Федерации г. Пущино (Московская область)“
  9. Указ президента Российской Федерации от 29 декабря 2003 года № 1530 „О присвоении статуса наукограда Российской Федерации г. Реутову Московской области“
  10. Постановление Правительства Российской Федерации от 29 января 2007 г. № 52 „О присвоении статуса наукограда Российской Федерации г. Троицку (Московская область)“
  11. Указ президента Российской Федерации от 29 декабря 2003 года № 1531 „О присвоении статуса наукограда Российской Федерации г. Фрязино Московской области“
  12. Постановление Правительства РФ № 623 от 18 августа 2008 года „О присвоении статуса наукограда Российской Федерации г. Черноголовка Московской области“
  13. Постановление Правительства РФ № 624 от 18 августа 2008 „О присвоении статуса наукограда Российской Федерации г. Протвино Московской области“
  14. Указ президента Российской Федерации от 17 января 2003 года № 45 „О присвоении статуса наукограда Российской Федерации рабочему поселку Кольцово Новосибирской области“
  15. Постановление Правительства Российской Федерации от 23 июля 2005 г. № 449 „О присвоении статуса наукограда Российской Федерации г. Петергофу“
  16. Указ президента Российской Федерации от 4 ноября 2003 года № 1306 „О присвоении статуса наукограда Российской Федерации г. Мичуринску Тамбовской области“
  17. ФЗ от 28.09.2010 № 244-ФЗ «Об инновационном центре „Сколково“»
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Наукоград“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​