Науа

Нахуа
Общ брой	1,5 милиона
По места	Мексико Салвадор
Език	науатъл, испански
Карта на говорещите науатъл в Мексико: в светлозелено – предколумбова ера; в червено – към днешна дата
Нахуа в Общомедия

Науа са етническа група, която населява предимно източните, централни, югозападни и югоизточни територии на Република Мексико.

Под наименованието науа се отнасят още подгрупите читонахуа, морунахуа, чандинахуа, максонахуа или т.нар. още кухаренъо, живеещи изолирано във високите части на планините.

В много райони представители на науа са наричани с различни имена – „шарас“, „раркенауа“, „ябашта“.

В началото на 1990-те години техният брой е приблизително 1,2 млн. души.

Социална организация и племенно устройство

Основна социална единица при науа е семейството – ядро на всяка общност, в основата на която е т.нар. „домашна група“. Домашната група интегрира всички членове на фамилията и ги приобщава в дейностите, свързани с препитанието. В зависимост от работата се извършва деление по възраст и пол.

Особено важен момент в социалната организация при науа е практикуването на т.нар. „manovuelta“ (взаимна помощ) при мъжете за трудовите дела. При жените също е характерна „manovuelta“, но в приготовленията за празниците, в които се канят роднини, приближени и приятели, за да помогнат в приготвянето на храната.

Физически тип

Физическият тип на науа наподобява в голяма степен физическите типове на повечето индиански народи в Мексико и целият район като цяло.

Те се характеризират със светлокафява кожа, ръст, достигащ не повече от 170 – 175 см, тъмни коси и очи. Особено характерни са големите леко сплеснати носове.

Език

Езикът на науа – науатъл (nahuatl) принадлежи според повечето автори към лингвистичната група юто-нахуа на ацтеко-тоноанско езиково семейство. Историческите извори дават различен произход на езика и съществуват единствено хипотези как е възникнал той.

Името на езика произлиза от глагола „nahuati“ – „говоря високо“. Науатъл означава също „звучен“. Нарича се още „науа“, „наоа“, науайи“, „мешика“ и „масеуайи“.

Говорещите науатъл пристигат в местността Вале де Мехико в средата на първото хилядолетие пр. Хр. Първите науа говорят диалекта науат (nahuat), при който вместо съчетанието tl, присъства единствено t. Серия от миграции на югоизток оставя следи от този диалект в южните части на щата Веракрус, както и в отделни територии на Централна Америка.

През 900 г. една нова вълна от имигранти, говорещи науатъл, прониква по териториите на големите цивилизации в Мезоамерика. Възможно е науатъл да е бил езикът или един от езиците на огромния град, намирал се в Теотиуакан, а по-късно и в империята на толтеките.

Езикът се говори от повече от 1 млн. души в Централно Мексико.

Писменост

Един от най-големите културни остатъци от древните представители на науа е регистърът с текстове от книги. Тези книги, които днес се наричат „codices“, са били направени от фина еленска кожа или хартия, като били копирани върху паравани. В тях се намира първата писменост на науа Най-общо писмеността на науа може да се определи като съвкупност и единство от пиктографски, идеографски и фонетични елементи.

Космогония и религия

Виждането на науа за вселената е базирано на принципа на двойствеността. С този принцип се обяснява многообразието на космоса, неговите закони и движение. Елементите, които съпоставят земния свят и свръхестественото, са възприети именно от тази гледна точка. Търси се връзката между противоречия като студ – топлина, ден – нощ, мъж – жена, горе – долу, раждане – смърт. Това разделение се възприема като организиращ и регулиращ принцип на тяхната вселена. Съхраняването и почитането на космичните закони се осъществява чрез ритуали и приношения на специални места и в определени случаи.

Природата притежава свръхестествена сила и се разглежда като пазителка на космичните сили и силите на боговете, които ги закрилят. Земята, изворът на живота, е считана едновременно за мъжко и женско начало. Нейният най-важен плод е царевицата, която се асоциира с мъжа, защото между тях съществува аналогия по отношение на техния жизнен цикъл. За царевицата се полагат особени грижи и защита, като тя е важна част от повечето ритуални практики. Слънцето, първото небесно божество, е това, което дарява живот.

Традиции

Носия и облекло

В действителност традиционното облекло се облича единствено по време на празници или по-специални случаи. Дрехите на мъжа се състоят от типичен къс панталон, риза, пояс, най-често червен, омотан около кръста. Жените са облечени в бродирани с цветя бели блузи, чинкуете (вид рокля) с многоцветен колан и често полагат на главите си красиви шалове. Типични за науа са сандали, ушити от здрави конопени конци.

Косите на жените са винаги прибрани, вързани на плитка или кок, често украсени с цветя или малки бели мъниста.

Тази част от населението, които все още живеят в първобитни селища по високите части на планините, носят традиционните индиански облекла, ушити от кожи с прикрепени разноцветни дървени мъниста. Често предвид по-студения климат, слагат дълги наметала с процеп за главата.

Здраве и медицина

Науа вярват, че всяка болест и неразположение са провокирани от нарушение в природата или от неспазване на природните закони. „Знахарите“, мъже или жени, могат да излекуват всеки болен посредством прилагането на определени терапии, лечебни растения или чрез магия и заклинания. Те вярват, че познават закона на вселената, а възстановяване здравето на едно човешко същество е свързано с „възстановяване“ нарушенията в природните закономерности.

Повечето видове лечения, които се прилагат при болести, са предавани от поколения на поколения.

Традиционна кухня

При приготовленията на храната науа се стремят да използват всичко, което природата им е дала, цялото ѝ богатство.

Храната е изключително разнообразна и приготвена предимно от растителни продукти. Според Едуардо Ернандес типичната кухня на науа се базира на хранителни продукти като царевица, фасул, чили и грах. Това от своя страна е свързано с районите, в които живеят, и културите, които отглеждат.

Поминък

Основните занаяти, с които се занимават науа, са текстил, кошничарство, керамика, рисуване върху хартия, направена от смокиново дърво. В Буенависта де Куийар населението изработва различни продукти от кожа.

Жените са тези, които се занимават с шиенето на дрехи, грънчарство и керамика. Всяка една ушита дреха е фино бродирана. Всяка бродерия разкрива разнообразни и многоцветни геометрични и флорестични елементи.

Керамичните предмети намират приложение както в дома и бита на населението, така и във всички ритуали, жертвоприношения, празници.

Части от стила и формите в изкуството на науа могат да се видят в Музея на изкуствата към Принстънския университет (Princeton University Art Museum). Различните фигури и изработени изображения са били вдъхновени от глината и от това че тя е продукт на природата. С оглед на голяма прецизност, с която са изработвали лицата на богове, изкуствоведите оценяват голямата тежест на изкуството на науа.

Връзки с други етнически групи

• В района на Бокасиера от векове науа съжителстват с тотонако, отомие и тепехуа.
• В щата Гереро науа съжителстват още с микстеки, тлапенеки и амусги, локализирани предимно в планината или по брега.
• В повечето от районите науа доминират сред останалите групи. Има територии, в които делът на науа е най-нисък, но с годините се е извършил процес на асимилация на езика и въпреки този малък процент на това население, повече от 70% от всички групи в района говорят науатъл.