Наталия Малишева
| Наталия Малишева Ната́лья Влади́мировна Ма́лышева | |
| съветски и руски ракетен инженер | |
| Родена |
12 декември 1921 г.
|
|---|---|
| Починала | 4 февруари 2012 г.
|
| Учила в | Московски авиационен институт |
| Награди | Червена звезда Медал „За отбраната на Сталинград“ |
Наталия Владимировна Малишева (12 декември 1921 г., Феодосия[1] – 4 февруари 2012 г.) – участничка във Великата отечествена война, съветска конструкторка на ракетни двигатели, по-късно – монахиня Адриана.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Н. В. Малишева е родена в Крим, в семейството на земски лекар. От дете се занимава с плуване и гимнастика, ски и стрелба. Завършила е курсове за медицински сестри и е преминала ГТО стандартите. След училище Н. Малишева постъпва в Московския авиационен институт.[3]
През 1941 г. тя отива на фронта. Служила е в дивизионното разузнаване във Волоколамското направление.[3] През юни 1942 г. е изпратена на 3-месечен курс в разузнавателната школа в Гиреево. След тях служи в армейското разузнаване на 16-а армия (2 формирования), командвана от Константин Рокосовски.[3][4] След година и половина на фронта е ранена в битка; след хоспитализация е прехвърлена да служи в щаба на минохвъргачна бригада, в която участва в Сталинградската битка.[5] От 1943 до 1945 г. тя служи в отдела за снабдяване с гориво на щаба на 2-ри Балтийски и Ленинградски фронт.[6]
Завършва войната като лейтенант на административната служба.[7]
След Победата до 1949 г. служи в Полша, в Горна Силезия. През 1949 г. е прехвърлена в Потсдам и се издига до чин капитан.[8]
След като напуска армията, веднага се завръща в Московския авиационен институт за третата си година.[7] Завършва и започва работа като разпределителен конструктор на ракетни двигатели в NII-88 в Подипки (сега Корольов). Наталия Владимировна работи в тази област от 35 години. Инженер-конструктор Малишева участва в създаването на двигатели за маневриране и спиране в орбита на първите балистични ракети и космически кораби.[9] включително за Восток на Юрий Гагарин.[7][3][4] Тя е единствената жена в държавната комисия за изпитания на ракетни системи.[9] Н. В. Малишева участва в създаването на двигатели за зенитно-ракетната система С-75 на Пьотър Грушин. За този двигател тя е наградена с орден.[7] Удостоена е с военно звание майор.
След като се оттегля, помага в подворието на Свето-Успенския Пюхтицки манастир в Москва и остава да служи като монахиня, приемайки монашески обети под името Адриана.[4] Майка Адриана става лауреат на международната награда „За вяра и вярност“, учредена от фондация „Свети Андрей Първозвани“.[7]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Наградена е със следните медали и ордени:
- Орден на Отечествената война 2-ра степен (3 ноември 1985);
- Орден на Червената звезда (30 юни 1945 г.);
- Два ордена „Знак на честта“;
- Медал „За военни заслуги“ (29 април 1945 г.);
- Медал „За отбраната на Москва“;
- Медал „За отбраната на Сталинград“.
Лауреат е и на Международната награда на св. Андрей Първозвани „За вяра и вярност“.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Малышева Наталья Владимировна // pamyat-naroda.ru. Архивиран от оригинала на 4 януари 2022. Посетен на 28 декември 2024.
- ↑ Песков, Василий. Житие Матушки Адрианы, в миру Натальи Малышевой // kp.ru, 5 февруари 2009. Посетен на 28 декември 2024.
- ↑ а б в г Николаева, Галина. Разведчица Наталья Малышева – монахиня Адриана // nstarikov.ru, 8 юли 2020. Посетен на 28 декември 2024.
- ↑ а б в Малышева Наталья Владимировна // pobeda1945.su. Архивиран от оригинала на 3 февруари 2020. Посетен на 28 декември 2024.
- ↑ Рогова, Т. А. «Велики жертвы, приносимые народом нашим для спасения Отечества, но и велико и дорого спасение, ради которого приносятся эти жертвы!» О роли Русской православной церкви в борьбе с фашистскими захватчиками с использованием документов Центрального архива Министерства обороны РФ. Москва, Военно-исторический журнал, 2021. с. 32. № 10.
- ↑ Малышева Наталия Владимировна // pamyat-naroda.ru. Архивиран от оригинала на 4 януари 2022. Посетен на 28 декември 2024.
- ↑ а б в г д е Монахиня в чине майора // rg.ru. Посетен на 28 декември 2024.
- ↑ Воинское звание майор Н. В. Малышевой было присвоено во время нахождения в запасе.
- ↑ а б Как разведчица Малышева стала матушкой Адрианой // iz.ru. Посетен на 28 декември 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Малышева, Наталья Владимировна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |