Направо към съдържанието

Народна демократична партия на Афганистан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Народна демократична партия на Афганистан
د افغانستان د خلق دموکراټیک ګوند
Ръководител(и)д-р Мохамед Наджибула
Основана1 януари 1965 г.
Разформированамарт 1992 г.
СедалищеКабул, Афганистан
Членове160 000 души (неизв.)
ИдеологияСоциализъм
Комунизъм
Марксизъм-ленинизъм
Секуларизъм
Полит. позициялевица
Цветове  Червено   Жълто
Знаме на партията
Народна демократична партия на Афганистан в Общомедия

Народна демократична партия на Афганистан (НДП) (на пущунски: د أفغانستان د خلق دموکراټیک ګوند) е комунистическа партия в Афганистан. Управляваща страната в периода 1978 – 1992 г.

Докато е с по-малко влияение, партията помага на бившия премиер на Афганистан, Мохамед Дауд Кан, да свали от власт братовчед си, Мохамед Захир Шах, и установи Република Афганистан. Дауд Кан в крайна сметка се превръща в силен противник на партията, уволнявайки кадри на НДП от високопоставени работни места в правителството. Това води до обтегнати отношения със Съветския съюз.

През 1978 г. НДП, с помощта на Афганистанската национална армия, завзема властта от Дауд Кан при априлската революция. Преди да установи гражданско правителство, полковника от ВВС Абдул Кадир е официален ръководител на Афганистан в продължение на три дни, като започва от 27 април 1978 г. Кадир, в крайна сметка е заменен от Нур Мохамед Тараки. След революцията, НДП провъзгласява Демократична република Афганистан. След преговорите за мир през 1987 г., официалното име на страната е върнато на Република Афганистан, тя продължава до 1992 г. под ръководството на Наджибула и действащия президент за последните дванадесет дни, Абдул Рахим Хатеф.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Началото

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 1965 г. Нур Мохамед Тараки и Бабрак Кармал основават „Демократична народна партия на Афганистан“[1], като в началото партията действа под името „Народна демократична тенденция“, тъй като по това време светски и антимонархически партии са незаконни.[2] НДП официално се сформира на конгрес на различните фракции на Социалистическата партия на Афганистан на 1 януари 1965 г.[3] 27 души се събират в къщата на Тараки в Кабул, избират го като първи генерален секретар на партията и Кармал като заместник генерален секретар, избран е петчленен Централен комитет (наричан също Политбюро).[4] Тараки по-късно е поканен в Москва от КПСС.[5]

Знамето на НДП.

НДП е известна в афганистанското общество по това време, главно със силните си връзки със Съветския съюз. НДП получава три места в парламента, на първите свободни избори в афганистанската история. Тримата парламентаристи са Кармал, Анахита Ратебзад и Нур Ахмад Нур.[6] По-късно, Тараки създава първият радикален вестник в афганистанската история под името „Халк“, който в крайна сметка е принуден да спре публикуване от страна на правителството през 1966 г.[7]

Спогодба

[редактиране | редактиране на кода]

През март 1977 г. е постигнато официално споразумение за единство в партията, а през юли двете фракции провеждат първия си съвместен конклав за десетилетието.

Има твърдения, че те приемат финансови и други форми на помощ от съветското посолство. Въпреки това, руснаците са близки с крал Захир Шах и братовчед му Дауд Кан – първият афганистански президент. Тараки и Кармал поддържат близък контакт със Съветското посолство и неговия персонал в Кабул.[8]

Априлска революция

[редактиране | редактиране на кода]
 Основни статии: Априлска революция и Демократична република Афганистан
Министерството на отбраната в Кабул, ден след априлската революция – 28 април 1978 г.

През 1978 г. виден член на НДП, Мир Акбар Хайбар, се твърди, че е убит от правителството и неговите сътрудници. Правителството отхвърля всякакви твърдения, членовете на НДП се опасяват, че Мохамед Дауд Кан планира да ги унищожи.[9] Малко след голям протест срещу правителството, по време на погребалната церемония на Хайбар, повечето от лидерите на НДП са арестувани от правителството. Хафизула Амин с редица афганистански военни, подкрепящи Халк фракцията на НДП остават извън затвора. Това дава шанс на групата за организиране на преврат. Правителството, в крайна сметка пада благодарение на военните членове на НДП. След военния преврат, ръководството на НДП излиза от затвора. Нур Мохамед Тараки, Бабрак Кармал и Хафизула Амин свалят режима на Дауд Кан, като преименуват страната на Демократична република Афганистан.

В навечерието на преврата, афганистанската полиция не задържа Амин, както прави с тримата членове на Политбюро и Тараки на 25 април 1978 г. Това е отложено за срок от пет часа, през това време той е под домашен арест, което му позволява да даде указания на военните. Амин е задържан на 26 април 1978 г.

Режимът на президента Дауд Кан пада в ранните сутрешни часове на 28 април 1978 г., когато военни единици от базата в Кабул, лоялни на Халк фракцията на партията, щурмуват президентския дворец.[10] Превратът е също стратегически планиран за тази дата, защото това е денят преди петъчният мюсюлмански ден на поклонение, когато военни командири и правителствени работници не са на служба. С помощта на афганистанските ВВС, водени от полковник Абдул Кадир, въстаническите войски преодоляват упоритата съпротива на президентската гвардия и убиват Дауд Кан и повечето членове на семейството му.[11] Кадир поема контрола над страната между 27 – 30 април 1978 г.[12]

Реформи

[редактиране | редактиране на кода]

Разделената НДП назначава ново правителство под ръководството на Нур Мохамед Тараки от фракцията Халк. Тараки става премиер, Бабрак Кармал – вицепремиер, а Хафизула Амин – външен министър.[13][14]

След като идва на власт, НДП започва програма за бърза модернизация, основно върху разделението на религия и държава, ликвидиране на неграмотността (която е 90%), поземлена реформа, еманципация на жените и премахване на феодалните практики. Националното знаме е в съветски стил, заменяйки традиционното черно, червено и зелено.[15]

Традиционни практики, които са счетени за феодални – като лихварство, пазар на булки и принудителен брак, са забранени, а минималната възраст за брак е повишена.[16][17] Правителството дава образование както за жените, така и за мъжете, като стартира амбициозна кампания за грамотност.

Тези нови реформи не са добре приети от мнозинството от населението на Афганистан, особено в селските райони. Много афганистанци ги считат за неислямски и като принудителен подход към западната култура в афганистанското общество.[18][19] Повечето от новите политики на правителството се сблъскват директно с традиционното афганистанско разбиране на исляма, като религията е една от малкото сили, способни да обединят племенните и етнически разделения сред населението срещу непопулярното ново правителство.

Репресии

[редактиране | редактиране на кода]

Новото правителство започва насилствените репресии, убивайки от 10 000 до 27 000 души, и лишавайки от свобода между 14 000 и 20 000.[20][21][22]

Въпреки обвиненията и предсказанията, година и половина след преврата няма ограничения за религиозна практика.[23]

Убийство на Хафизула Амин

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Щурм срещу двореца на Хафизула Амин

По време на съветската операция от 1979 г., Операция Буря-333, съветските спецчасти Спецназ, щурмуват двореца и убиват президента Хафизула Амин.[24] След смъртта му, Бабрак Кармал става президент и генерален секретар на НДП. Това води до начало на съветското нахлуване в Афганистан.

Война със СССР

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Война в Афганистан (1979 – 1989)

След като СССР изравява повечето от селата на юг и на изток от Кабул, създавайки огромна хуманитарна катастрофа, залезът на НДП продължава с възхода на муджахидините, които са обучавани в пакистански лагери с подкрепата на САЩ. Между 1982 г. и 1992 г., броят на хората, наети от Междуведомственото разузнаване на Пакистан, за да се присъединят към бунтовниците нарастват на 100 000.

Съветският съюз се оттегля през 1989 г., но продължава да предоставя военна помощ, от милиарди долари на режима на НДП до колапса на СССР през 1991 г.

Отечествена партия

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Гражданска война в Афганистан (1989 – 1992)

Оттеглянето на съветските войски в края на 1989 г. променя политическата обстановка, която позволява на НДП да остане на власт. Вътрешият колапс на правителството започва, когато Хекматияр оттегля подкрепата си за правителството. По-късно, през март 1990 г. министърът на отбраната и началник на генералния щаб на въоръжените сили Шахнаваз Танай, се опитва да вземе властта с военен преврат.[25] Превратът се проваля и Танай е принуден да напусне страната. През юни 1990 г., Наджибула преименува партията на „Отечествена партия“.[26] Тя отхвърля марксистко-ленинската идеология на НДП.

През 1991 г. Съветския съюз се разпада. Цялата подкрепа за афганистанския режим спира. През март 1992 г., социалистическия режим в Афганистан пада, след като генерал Абдул Рашид Достум спира да сътрудничи с властта.[27]

Лидери

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Babrak Karmal Biography // Afghanland.com, 2000. Посетен на 22 декември 2013.
  2. ↑ Thomas Ruttig. Islamists, Leftists – and a Void in the Center. Afghanistan's Political Parties and where they come from (1902 – 2006) // Konrad Adenauer Siftung. Посетен на 20 март 2009.
  3. ↑ First Congress of the PDPA
  4. ↑ Amstutz, J. Bruce. Afghanistan: The First Five Years of Soviet Occupation. DIANE Publishing, 1 юли 1994. ISBN 9780788111112. с. 65. Посетен на 15 март 2014.
  5. ↑ Marchevsky, Alejandra, Theoharis, Jeanne. Not Working: Latina Immigrants, Low-wage Jobs, and the Failure of Welfare Reform. New York University Press, 2006. ISBN 9780814757109. с. 386. Посетен на 15 март 2014.[неработеща препратка]
  6. ↑ Amstutz, J. Bruce. Afghanistan: The First Five Years of Soviet Occupation. DIANE Publishing, 1 юли 1994. ISBN 9780788111112. с. 70. Посетен на 15 март 2014.
  7. ↑ Runion, Meredith L. The History of Afghanistan. Greenwood Publishing Group, 2007. ISBN 9780313337987. с. 106. Посетен на 15 март 2014.
  8. ↑ Agwan, A. R., Singh, N. K. A – E. Global Vision Publishing Ho. ISBN 9788187746003. с. 109. Посетен на 15 март 2014.
  9. ↑ Yury V. Bosin. Afghanistan, 1978 Revolution and Islamic Civil War // International Encyclopedia of Revolution and Protest. Blackwell Publishing, 2009. с. 13 – 15. Посетен на 22 декември 2013.
  10. ↑ Tomsen, Peter. The Wars of Afghanistan: Messianic Terrorism, Tribal Conflicts, and the Failures of Great Powers. PublicAffairs, 2011. ISBN 9781586487812. с. 119. Посетен на 15 март 2014.[неработеща препратка]
  11. ↑ World: Analysis Afghanistan: 20 years of bloodshed // BBC, 26 април 1998. Посетен на 15 март 2009.
  12. ↑ Bradsher, Henry St. Amant, Zeckhauser, Richard F., Leebaert, Derek. Afghanistan and the Soviet Union. Duke University Press, 1983. ISBN 9780822304968. Посетен на 15 март 2014.
  13. ↑ Bradsher, Henry S. Afghanistan and the Soviet Union. Durham: Duke Press Policy Studies, 1983. p. 72 – 73
  14. ↑ Amstutz, J. Bruce. Afghanistan: The First Five Years of Soviet Occupation. DIANE Publishing, 1 юли 1994. ISBN 9780788111112. с. 226. Посетен на 15 март 2014.
  15. ↑ Arnold, p. 77
  16. ↑ Women's Rights in the PDPA // En.convdocs.org, 4 ноември 1978. Архивиран от оригинала на 2013-12-24. Посетен на 22 декември 2013.
  17. ↑ Secular PDPA // Countrystudies.us. Посетен на 22 декември 2013.
  18. ↑ Women in Afghanistan: Pawns in men's power struggles // Amnesty International. Посетен на 21 март 2009.
  19. ↑ John Ishiyama. The Sickle and the Minaret: Communist Successor Parties in Yemen and Afghanistan after the Cold War. IDC Herzliya, 2 март 2005. Посетен на 21 март 2009. Архив на оригинала от 2011-11-20 в Wayback Machine.
  20. ↑ Benjamin A. Valentino. Final Solutions: Mass Killing and Genocide in the Twentieth Century Cornell University Press, 2004. p. 219. ISBN 0-8014-3965-5
  21. ↑ Kaplan, Robert D., Soldiers of God: With Islamic Warriors in Afghanistan and Pakistan, New York, Vintage Departures, (2001), p. 115
  22. ↑ Kabul's prison of death BBC, 27 февруари 2006
  23. ↑ The Economist (London), 11th of September 1979, p.44.
  24. ↑ A. Lyakhovskiy. Baikal-79 // Specnaz.ru. Посетен на 21 март 2009. (на руски)
  25. ↑ Coll, Steve. Tanai Coup Attempt // Newyorker.com, 29 ноември 2012. Посетен на 22 декември 2013.
  26. ↑ Homeland Party-Current // Broadleft.org, 1 октомври 2006. Архивиран от оригинала на 2011-05-14. Посетен на 22 декември 2013.
  27. ↑ Vogelsang, Willem. The Afghans. Wiley, 28 ноември 2001. ISBN 9780631198413. с. 1. Посетен на 15 март 2014.
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Народна демократична партия на Афганистан.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата People's Democratic Party of Afghanistan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Народна_демократична_партия_на_Афганистан&oldid=12044855“.