Нар

Вижте пояснителната страница за други значения на Нар.

---

Цвят на нар

Нар

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Малвиди (malvids) разред: Миртоцветни (Myrtales) семейство: Блатиеви (Lythraceae) род: Punica вид: Нар (P. granatum)

Научно наименование

Punica granatum Linnaeus, 1753

Нар в Общомедия

[ редактиране ]

Суров нар Pomegranates, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 346 kJ (80 kcal) Въглехидрати 18.7 g       Захари 13.67 g    Влакна 4 g Мазнини 1.17 g    Наситени 0.12 g    Трансмазнини 0 g    Мононенаситени 0.093 g    Полиненаситени 0.079 g    Холестерол 0 mg Белтъчини 1.67 g Вода 77.93 g Пепел 0.53 g   Витамини Витамин A 0 μg    α-каротин 0 μg    β-каротин 0 μg Тиамин (B1) 0.067 mg Рибофлавин (B2) 0.053 mg Ниацин (B3) 0.293 mg Пантотенова к-на (B5) 0.377 mg Пиридоксин (B6) 0.075 mg Фолиева к-на (B9) 38 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 10.2 mg Витамин D 0 μg Витамин Е 0.6 mg Витамин K 16.4 μg Ликопен 0 μg   Минерали Калций, Ca 10 mg Желязо, Fe 0.3 mg Магнезий, Mg 12 mg Фосфор, P 36 mg Калий, K 236 mg Натрий, Na 3 mg Цинк, Zn 0.35 mg Мед, Cu 0.158 mg Манган, Mn 0.119 mg Селен, Se 0.5 μg   Аминокиселини Холин 0.0076 g   Други Нар в Общомедия

Нарът е вид широколистно дърво или храст от род Punica или неговият плод.

Растението е сухолюбиво и идва от Иран и централна Азия, до Хималаите. То е пренесено до Армения, средиземноморските региони, югоизточна Азия, тропическа Африка и югозападните части на САЩ. На много от тези места то се отглежда специално за ядливия си плод.

Дървото расте до около 8 метра, но рядко стига до толкова. Там, където се е засадило само, без човешки грижи, често става храст или ниско дръвче. Листата му са малки, продълговати и тесни – дълги са 3 – 7 см и са широки 2 см. Цветът му е оранжево-червен, едър с пет листа (понякога повече при култивираните растения).

Плодът е сферичен, голям колкото портокал или грейпфрут, с жълта до червеникава кора. Под кожата месото е жълтеникаво. Във вътрешността се съхраняват десетки розови, червени или винени сочни зърна, които представляват семената на нара. Целите зърна са ядливи, на вкус сладки или леко кисели.

Нарът вирее в сухи райони и не обича влага, тъй като в такава почва лесно бива нападан от гъбични заболявания. Понася слана до около −10 °C.

Нарът е определян като „лекарство“ и „антибиотик“, който подсилва много имунната система и предпазва от различни болести. С някои от своите съставки той е полезен за сърцето, понижава холестерола, спомага за това да не се развиват ракови клетки и балансира кръвната захар. Той съдържа и много антиоксиданти.

Спомага за разширяване на кръвоносните съдове, а също и блокира ензима АСЕ, вследствие на което се забелязва и понижаване на кръвното налягане. Кората на нара съдържа алкалоид, танин и гликозид, които помагат при борбата с глистите. Също така кората е „убиец“ на вируси и микроби. Помага и при кожни инфекции и рани. Друго свойство на нара е, че дава енергия и премахва умората.

Хората с ниско кръвно не трябва да пият сок от нар, защото той има свойството да понижава кръвното налягане.

Във фолклора нарът е символ на любовта и брака. Смята се, че който хапнел от плодовете му, дадени от някого другиго, никога няма да бъде забравен. Такава например е историята за Хадес и Персефона.