Наполеон (десерт)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Наполеон.
Наполеон | |
Вид | десерт |
---|---|
Друго име | Милфьой |
Произход | вер. Франция |
Описание | тестен десерт |
Сервиране | студено |
Основни съставки | глазура |
Разновидности | среща се и в солен вариант |
Калории | около 320 kcal за 100 g[1] |
Наполеон в Общомедия |
Милфьой (на френски: Mille-feuille), в България и други страни по-познат като Наполеон (вж. по-долу), е многопластов десерт от възможен френски произход. Днес е приет за френски десерт, но неговият същински произход всъщност остава неизвестен. Името му се превежда като „хиляди листа“.
Според оригиналната рецепта десертът се състои от три слоя бутер тесто, редувани с два слоя сладкарски крем, вместо който понякога може да послужи сладко или сметана. Най-горният тестен слой се поръсва с какао, пудра захар или натрошени ядки. Рецептата е описана за пръв път през 1651 година от французина Пиер де ла Варен,[2] а по-късно Мари-Антоан Карем я подобрява. В наши дни има и солени вариации на десерта.
Вариации и имена по света
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че нерядко се свързва с френския император, името Наполеон вероятно идва от френското прилагателно име napolitain (неаполитански)
Кремов сладкиш е името на десерта в немскоговорещите части на Австрия и Швейцария.
В Италия се нарича Mille foglie, като пълнежите са подобни. Италианският вариант се отличава със слоеве бутер тесто с пандишпан. Италианците приготвят и версии със спанак, сирене, песто и/или други.
За направата на сладкиша в Швеция и Финландия се използва яйчен крем, бита сметана и сладко. Горната му част се залива с желе от френско грозде и захарна глазура.
Във Великобритания се нарича ванилово парче или парче от крем, но понякога и Наполеон.
Наполеон е често срещаното име на десерта и в Русия, където се прави или със „сладко масло“, или със сладкарски крем. Обикновено слоевете са повече в сравнение с френската версия, но височината е същата. В руската литература се споменава торта с това име още през първата половина на XIX век.[3]
В Канада също е познат като Наполеон. Приготвя се с яйчен крем или сметана, но е възможна и комбинация от двете. Използва се и бадемов крем. Според един френско-канадски начин се прави с грахамени бисквити вместо бутер тесто, а пудингът заема мястото на яйчения крем.
В Южна Африка и Зимбабве го наричат яйчен крем на парче.
Във Филипините и Чили се състои от два слоя, намазани с крем и гарнирани със захарна глазура.
В Полша се нарича Наполеонка или Кремовка. Между двата слоя тесто се слага гъста сметана.
В Мароко и Алжир десертът се нарича просто Милфьой или Милфа; имената представляват комбинация от думите, съставящи френското такова.
Според унгарската рецепта се гарнира с бита сметана и карамел.
В Хонг Конг използват маслен крем и орехи.
В страните от бивша Югославия съществува подобен десерт, носещ името кремпита.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) French Mille Feuille. Fatsecret.com. Посетен на 9 февруари 2014.
- ↑ ((en)) Millefeuille Архив на оригинала от 2014-02-24 в Wayback Machine.. Students.pdht.ca. Посетен на 9 февруари 2014.
- ↑ ((ru)) Клятва при гробе Господнем.русская быль XV в века. Сочинения Н. Полевого. 1832 Архив на оригинала от 2013-10-17 в Wayback Machine.. Bestugev-m.org. ред 9. Посетен на 9 февруари 2014.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Десертът Милфьой – изящество в чиния. 1001recepti.com. Посетен на 9 февруари 2014.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mille-feuille в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |