Нанчан CJ-6
Нанчан CJ-6 | |
Хънду Ейвиейшън Индъстри Груп | |
Описание | |
---|---|
Тип | учебен |
Конструктор | Бушъ Чан, Лин Дзяхуа |
Произведени бройки | над 3000 |
Първи полет | 27 август 1958 |
Използван от | Военновъздушни сили на Китайската народна република |
В експлоатация от | 1960 |
Състояние | в употреба |
Нанчан CJ-6 в Общомедия |
Нанчан CJ-6 е китайски учебен витлов самолет, предназначен за начално обучение по въздухоплаване.
Развитие и описание
[редактиране | редактиране на кода]Доста разпространена грешна представа е, че CJ-6 е китайско копие на Як-18. Всъщност Китай произвежда Як-18 под названието Нанчан CJ-5. С развитието на учебното въздухоплаване се появява нуждата от по-усъвършенстван самолет с троен колесар и по-добри технически характеристики. Китайските инженери преценяват, че Як-18 и CJ-5 няма да отговарят на нуждите на китайските военновъздушни сили.
През 1957 година Бушъ Чън и Лин Дзяхуа разработват нов дизайн за учебен самолет, като преработват недостатъците на Як-18. Техният дизайн включва алуминиев полу-монококов фюзелаж с профил на крилете тип „Кларк“ и ясно изразен дихедралов ъгъл на крилете. Тестовете в аеродинамичен тунел доказват качествата на дизайна, и производството е поето от Производствено предприятие Нанчан под ръководството на Гоа Джъннин. Първият полет е извършен от Лу Маофан и Хъ Инси на 27 август 1958.
Прототипът е задвижван от чешки двигател, но изпитанията доказват нуждата от по-мощна силова установка и Китай усвоява производството на съветския АИ-14 с мощност 260 к.с. под названието Хоусай HS-6. След усвояването на производство и на съответваща перка, CJ-6 влиза в серийно производство. През 1965 година мощността на двигателя е увеличена до 285 к.с. и двигателят получава названието HS-6A, а самолетите с този двигател – CJ-6А. Самолетът използва много пневматични механизми, особено при системите за управление. Механизмът се запълва от въздушна помпа, захранвана от двигателя.
Произведени са над 3000 броя за употреба в Китай и износ.
Варианти
[редактиране | редактиране на кода]- Хунджуан-505 (Червен занаятчия)
- Първоначално означение за самолета.
- CJ-6
- Базов вариант.
- CJ-6A
- Подобрен вариант с двигател 285 к.с.
- CJ-6B
- Двуместен вариант за граничен патрул, с въоръжения и 300 к.с. двигател HS-6D. Произвеждан в малки количества.
- BT-6
- Износно означение за CJ-6 и CJ-6A.
- PT-6A
- Износен вариант на CJ-6A.
- Haiyan A (Буревестник)
- Прототип за селскостопански цели от 1985.
- Haiyan B
- Едноместен вариант за селскостопански цели и огнеборство с 345 к.с. двигател.
- Haiyan C
- Вариант за селскостопанската авиация, спорт и любителско въздухоплаване.
Оператори
[редактиране | редактиране на кода]- Албания
- Военновъздушни сили на Албания – 9 самолета.
- Бангладеш
- Военновъздушни сили на Бангладеш – 40 доставени, 25 в експлоатация.
- Еквадор
- Въоръжени сили на Еквадор (Армейска авиация) — 2.[1]
- Замбия
- Военновъздушни сили на Замбия – неизвестен брой.
- Камбоджа
- Военновъздушни сили на Камбоджа – изтеглен от употреба.
- Китай
- Военновъздушни сили на Китайската народна република – голям брой
- Военноморски сили на Китайската народна република – голям брой
- Лаос
- Военновъздушни сили на Лаос – вероятно изтеглен от употреба.
- Северна Корея
- Военновъздушни сили на Северна Корея — 180.[2]
- Танзания
- Военновъздушни сили на Танзания – 2.
- Шри Ланка
- Военновъздушни сили на Шри Ланка – 8.
Друга употреба
[редактиране | редактиране на кода]CJ-6 е популярен самолет за любители и в САЩ може да се намери на цени от порядъка на $ 75 000.[3] Често е търсен от любители и авиоклубове в САЩ, Австралия, Великобритания, Южна Африка и други страни.
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Източник:[4]
Общи характеристики
- Екипаж: 2
- Дължина: 8,46 метра
- Размах на крилете: 10,22 метра
- Височина: 3,3 метра
- Тегло (празен): 1095 килограма
- Максимална излетна маса: 1400 килограма
- Силова установка: 1х Джоуджоу HS6A (различни типове при различните варианти), 285 к.с.
Технически характеристики
- Максимална скорост: 300 км/ч
- Обсег: 700 км
- Таван на полета: 6300 метра
Въоръжение
- 2х 7,62 мм картечици
- Гондоли за оръжия под крилете
- Свободнопадащи бомби
- НУРС
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ВВС на Еквадор, архив на оригинала от 28 април 2009, https://web.archive.org/web/20090428122425/http://www.milaviapress.com/orbat/ecuador/index.php, посетен на 15 август 2011
- ↑ ВВС на Северна Корея
- ↑ www.worldwidewarbirds.com // Архивиран от оригинала на 2011-07-18. Посетен на 2011-08-15.
- ↑ Rendall, David. Jane's Aircraft Recognition Guide. Glasgow, UK, HarperCollinsPublishers, 1995. ISBN 0-00-4709802. с. 505.