Наколно жилище

Наколна къща в провинция Атапу, Южен Лаос

Наколно жилище е къща, издигната върху дървени колони над повърхността на земята или над воден басейн.

В неолита и бронзовата епоха наколните селища се срещат в района на Алпите и на Балканския полуостров. Остатъци от наколни селища са откривани, например в езерата Монд и Атер в Горна Австрия и в Костурското езеро край село Дупяк (Диспилио), Гърция. В България наколно селище от бронзовате епоха е открито във Варненското езеро между Варна и село Страшимирово.

Ранните археолози като Фердинанд Келер смятат, че наколните жилища са оформяли цели изкуствени острови, но днес е ясно, че мнозинството от селищата са разположени на бреговете на езерата и са наводнени по-късно. Музеи на открито с реконструирани наколни селища има в Унтерулдинген, Германия, Цюрих, Швейцария и Дупяк, Гърция.

Днес наколните жилища все още са популярни в части от Югоизточна Азия, Папуа Нова Гвинея, Западна Африка и Южна Америка, особено по поречията на Ориноко и Амазонка. Наколните селища в езерото Маракайбо карат Америко Веспучи да нарече страната Венецуела – тоест Малката Венеция. Езерни селища има все още в региона на Бенин Ганви и в езерото Инле в Бирма.

В Алпите и Западна Африка, а и в България хамбарите често все още са издигани на наколни платформи.

В условия на вечна замръзналост

В условията на вечна замръзналост в модерните сгради се използва този начин на строеж, защото топлината на сградата трябва да се изолира напълно от основите на същата. Затова се правят конструкции забити дълбоко в замръзналата земя, а самата обитаема част на срадата се прави на някакво разстояние от земята, за да не се нарушава вечната замръзналост на почвата.

Модерните сгради във вечната замръзналост може да се направят на колони, за да се предотврати топенето на фундамента от топлината на сградата.
Наколен фундамент в Якутск, град намиращ се във вечна замръзналост.

Вижте също

Къща на дърво