Мюзафер Шериф
| Мюзафер Шериф Muzafer Sherif | |
| американски психолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 16 октомври 1988 г.
|
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Харвардски университет Колумбийски университет Истанбулски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работил в | Принстънски университет |
| Известен с | социална психология |
Мюзафер Шериф (на английски: Muzafer Sherif) е американски психолог от турски произход. Счита се за един от основателите на социалната психология.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 29 юли 1906 година в Измир, Турция. Получава бакалавърска степен от Американския международен колеж в Измир и магистърска степен от Истанбулския университет, където печели и стипендия за обучение в чужбина. В САЩ защитава втора магистратура в Харвардския университет, където преподава и Уилям Джеймс. Докторска степен защитава в Колумбийския университет.[1]
За ключов момент в живота му се счита инцидент през 1919 г., когато той е на 13 години, а гръцките войски завладяват Измир и много от роднините му са избити. По думите на самия Шериф, малко преди да го намушка с щика си, гръцки войник го съжалява и го оставя жив. Този инцидент го кара по-късно да фокусира изследванията си върху механизмите на междугруповия конфликт.[1]
Умира на 16 октомври 1988 година във Феърбанкс, щат Аляска, на 82-годишна възраст.[1]
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Най-известен експеримент на М. Шериф е този с използването на автокинетичния ефект (описан от Хенри Адамс през 1912), проведен през 1935 г. В напълно тъмна стая, на 5 метра от изследваните лица, той и сътрудниците му прожектират светла точка. Инструкцията е, че когато в стаята изгасят лампите, участниците ще видят светеща точка, която след известно време ще започне да се движи. Когато това се случи, те трябва да сигнализират с натискането на бутон пред тях, а впоследствие – и да преценят разстоянието, на което се е преместила точката. В единия от случаите експериментът се провежда в група, а после – с всеки неин член поотделно; в другия случай – обратно – първо поотделно, после – в група. Резултатът показва, че груповото обсъждане влияе на изказаните оценки от отделния индивид.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Robin Stock, Muzafer Sherif Архив на оригинала от 2012-09-01 в Wayback Machine., Dec 1999.
- ↑ Harvey, O.J. Muzafer Sherif (1906–1988) // American Psychologist 44 (10). October 1989. DOI:10.1037/h0091637. с. 1325–1326. Посетен на 21 ноември 2012.
|
