Мускулна треска
Мускулната треска е специфична болка или дискомфорт, появяващ се след интензивно натоварване на определен мускул или мускулна група, което надхвърля силата или продължителността, на която мускулът е свикнал да бъде натоварван.
Обикновено болезнеността започва да се усеща около 24 часа след натоварването, най-силна е 48 – 72 часа след това, и може да продължи цяла седмица (8 – 10 дни).[1][2]
Механизъм на мускулната треска
[редактиране | редактиране на кода]Някога се е считало, че мускулната треска се дължи на синтеза на млечна киселина, но по-съвременни теории предполагат, че се дължи на миниатюрни разкъсвания в мускулната тъкан, причинени от неравномерно или необичайно натоварване. Причината за отпадане на теорията за млечната киселина е, че след като млечната киселина се разсейва сравнително бързо в тялото, това не може да обясни болката, оставаща и през следващия ден.
Въпреки че точната причина не е установена, изглежда че видът мускулно натоварване е основен фактор за развитие на мускулна треска. Упражнения, изискващи много неравномерни натоварвания (като тичане надолу по склон), биха довели до най-тежките форми на мускулна треска, тъй като подобно натоварване би причинило по-големи поражения за мускулната тъкан, отколкото стандартни равномерни натоварвания (например изкачване).[3]
Едно изследване[4] твърди, че мускулната треска не е предизвикана от болката в повредената мускулна тъкан, а се дължи на подсилващ процес. Мускулът реагира на тренировката, като се подсилва до степен, по-висока от предишната, чрез изграждане на нови сегменти в мускулната тъкан. Този процес на подсилване кара клетките да нарастват и да упражняват натиск върху околните нерви и артерии, причинявайки мускулна треска.
Предотвратяване
[редактиране | редактиране на кода]Мускулната треска може да бъде избегната или смекчена, чрез постепенно увеличаване на интензивността на натоварването.[5]
Предварителното разтягане или загряване на мускулите не предотвратява мускулната треска.[6][7]
Лечение
[редактиране | редактиране на кода]Според различни твърдения, повторното натоварване на засегнатите мускули със същите упражнения, с които са били натоварени преди мускулната треска, е най-добрият начин за намаляването или премахването ѝ.[1] Всяка мярка, която увеличава притока на кръв към мускулите, като работа с ниска интензивност, масажиране на засегнатите мускули, горещи вани, или посещение на сауна могат също да помогнат.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Nosaka, Ken. Muscle Soreness and Damage and the Repeated-Bout Effect // Skeletal muscle damage and repair. Human Kinetics, 2008. ISBN 978-0-7360-5867-4. p. 59 – 76. (на английски)
- ↑ DELAYED ONSET MUSCLE SORENESS: „Why those muscles hurt“ // Stony Brook University. Посетен на 23 февруари 2013. (на английски)
- ↑ Roth, S. (2006, January 23). Why does lactic acid build up in muscles? And why does it cause soreness? ScientificAmerica.com. Посетен на 2009-11-03.
- ↑ Ji-Guo, Y. (2003). Re-evaluation of exercise-induced muscle soreness: an immunohistochemical and ultrastructural study. Абстракт на докторска дисертация, Umeyå Universittet, Sweden. ISBN 91-7305-503-4. Посетен на 2009-11-03.
- ↑ а б Kokkinos, Peter. Physical Activity and Cardiovascular Disease Prevention. Jones & Bartlett Learning, 2009. ISBN 978-0-7637-5612-3. p. 111 – 112. (на английски)
- ↑ High, DM и др. The effects of static stretching and warm-up on prevention of delayed-onset muscle soreness. // Res Q Exerc Sport. 60 (4). Декември 1989. с. 357 – 61.
- ↑ Herbert, R. D.; De Noronha, M. (2007). „Stretching to prevent or reduce muscle soreness after exercise“. In Herbert, Robert D. Cochrane Database of Systematic Reviews
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Delayed onset muscle soreness в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |