Музикален съпровод
Музикалният съпровод (акомпанимѐнт) е съпровод на главната партия или мелодия на вокално или инструментално произведение[1]. Разговорно се нарича „акомпаниране“.
Бива:
- инструментален съпровод – с музикален инструмент, изпълнено от солист (пианист, виолончелист и т.н.) или ансамбъл (симфоничен оркестър, квартет, банд, ритъм секция или др.)
- вокален съпровод – с глас, изпълнено от солист (напр. беквокал) или ансамбъл (напр. хор).
Импровизиран акомпанимент се нарича съпровод, който се съчинява при изпълнението.
Видове клавирен акомпанимент
[редактиране | редактиране на кода]Съществуват три типа клавирен акомпанимент:
- Изпълнение на клавири, наподобяващи оркестровата звучност – извлечения от партитури на акомпанираща оркестрова партия при изпълнение на солови концерти, пиеси или арии и вокални ансамбли;
- Изпълнение на кантилени, танци и виртуозни пиеси, арии и песни, при които акомпаниментът е второстепенна, хармонична и ритмична основа;
- Изпълнение на пиеси, които изявяват техническите и звукови възможности и на двата инструмента (солиращ инструмент или глас и акомпаниращото пиано).
Музикални форми
[редактиране | редактиране на кода]По-известни музикални форми характеризиращи се с или без съпровод[2]:
- А капела – хорът пее сам, без инструментален съпровод.
- Ария – основна оперна форма, която се изпълнява от солист със съпровод на оркестър.
- Песен – кратка музикална композиция, написана за един или няколко гласа без съпровод или в съпровод на музикални инструменти.
- Речитатив – бива:
- secco – „сух“ (без музикален съпровод или само в съпровод на басо континуо)
- accompagnato – „с акомпанимент“ (с оркестър, нарича се още obbligato или strumentato)
Музикалният съпровод в България
[редактиране | редактиране на кода]Българската школа в музикалния съпровод е създадена в началото на 20 в. на базата на европейските клавирни традиции, а по-късно се развива под културните влияния на руската клавирна школа. През 60-те години на 20 в. в Българската държавна консерватория се създава дисциплината „клавирен съпровод“ в бакалавърския цикъл на обучение, а по-късно се сформира и отделна катедра „клавирен съпровод“[3].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дефиниция, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304232639/http://talkovenrechnik.com/?word=%D0%90%D0%9A%D0%9E%D0%9C%D0%9F%D0%90%D0%9D%D0%98%D0%9C%D0%95%D0%9D%D0%A2, посетен на 2 март 2021
- ↑ Музикални форми, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304141005/http://www.puiakdd.com/index.php?option=com_definition&Itemid=37&catid=63&func=display&search=%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4&search_type=2, посетен на 2 март 2021
- ↑ Музикалният съпровод в България // Архивиран от оригинала на 2016-01-06. Посетен на 2015-12-27.