Моше Вулф
Моше Вулф Моисей Владимирович Вульф | |
руски психоаналитик | |
Роден |
5 октомври 1878 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | Русия |
Учил в | Одески национален университет Хумболтов университет на Берлин |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Работил в | Московски държавен университет |
Моше Вулф (на руски: Моисей Владимирович Вульф; на немски: Mosche Wulff) е руски лекар и психоаналитик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 5 октомври 1878 година в Одеса, Руска империя, в семейство на евреин, дребен търговец. Завършва Ришельовския лицей. През 1900 започва да учи медицина в Берлин и получава научната си степен през 1905 под ръководството на Теодор Цихен.
Вулф се запознава с психоанализата чрез психиатъра Ото Юлиусбургер. Никога не преминава обикновена обучителна анализа, макар да е анализиран от Карл Абрахам. Става член на Виенското психоаналитично общество през 1911 г. След започването на Първата световна война се мести от Одеса в Москва.
През 1922 г. Моше Вулф заедно с Иван Ермаков и други основават Руското психоаналитично общество. На следващата година се появява и Руският институт за психоанализа, който е признат официално през 1924 г. Същата година става и негов президент, въпреки че след няколко месеца институтът е разпуснат поради започващата забрана срещу психоанализата.
През 1927 г. той напуска Съветския съюз и се завръща в Берлин, където работи в санаториума Шлос-Тегел, основан същата година от Ернст Симел. През 1931 г. санаториумът е затворен.
През 1933 г. Моше Вулф, Макс Айтингон и други членове на Виенското психоаналитично общество основават Психоаналитичното общество на Палестина. След като Айтингон умира, Вулф става президент в периода 1947 – 1954 г.
Умира на 1 ноември 1971 година в Тел Авив, Израел, на 93-годишна възраст.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Woolf, Moshe. (1941). The child's moral development. In K. R. Eissler (Ed.), Searchlights on delinquency (pp. 263 – 272). London: Imago.
- Woolf, Moshe. (1955). On castration anxiety. International Journal of Psycho-Analysis, 36, 95 – 104.
- Wulff, Mosche. (1912). Beitrage zur infantilen Sexualitat. Zentralblatt für Psychoanalyse, 2, 6 – 17.
- Woolf, Moshe. (1932). Über einen interessanten oralen Symptomenkomplex und seine Beziehung zur Sucht. Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse, 18, 283 – 302.
- Woolf, Moshe. (1946). Fetishism and object choice in early childhood. Psychoanalytic Quarterly, 15, 450 – 471.
- На руски
- Вульф М. В. Идея смерти у Всеволода Гаршина. // Психоаналитический вестник, 2002, № 10, С. 161 – 187.
- Вульф М. В. Критический обзор психотерапевтической литературы за 1909 г. // Психотерапия, 1911, № 4 – 5, С. 203 – 214.
- Вульф М. В. Открытое письмо проф. В. М. Гаккебушу. // Современная психоневрология, 1926, № 3, С. 355 – 359.
- Вульф М. В. Психология детских капризов. Одесса, 1929. – 46 с.
- Вульф М. В. Фантазия и реальность в психике ребенка. Одесса, 1926. – 48 с.
- Вульф М. В. К психоанализу кокетства. // Современная психоневрология, 1925, № 3 – 4, С. 33 – 43.
- Вульф М. В. Критический обзор немецкой психотерапевтической литературы за 1909 г. // Психотерапия, 1911, № 1, С. 22 – 31.
- Вульф М. В. О психоаналитическом методе лечения (Теория Фрейда). // Терапевтическое обозрение, 1909, № 7, С. 159 – 168.
- Вульф М. В. Памяти доктора К. Абрагама. // Современная психоневрология, 1926, Т. 2, № 2, С. 218 – 222.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) В.И. Овчаренко, ВУЛЬФ Моисей Владимирович (1878-1971), Новейший философский словарь, сост. А. А. Грицанов. Мн.: Изд. В. М. Скакун, 1998
|