Моторола
| Моторола Motorola, Inc. | |
 | |
 | |
| Индустрия | телекомуникации |
|---|---|
| Развитие | разделена на Motorola Mobility и Motorola Solutions |
| Основаване | 25 септември 1928 г. |
| Основател | Пол Галвин[1] |
| Закриване | 4 януари 2011 г. |
| Седалище | Шаумбург, САЩ[2] |
| Служители | 53 000[3] |
| Продукти | таблети мобилни телефони смартфони радиостанции мрежови системи кабелни телевизионни системи безжични широколентови мрежи RFID системи мобилна телефонна инфраструктура |
| Бившо име | Galvin Manufacturing Corporation (1928 – 1947 г.) |
| Подразделения | мобилни устройства домашна и мрежова мобилност корпоративни решения за мобилност |
| Уебсайт | www.motorola.com |
| Моторола в Общомедия | |
Моторола (на английски: Motorola, Inc) е американска интернационална комуникационна компания, основана в Шаумбург (предградие на Чикаго), щата Илинойс.
На 4 януари 2011 г. компанията се разделя на 2 независими части: [4][5]
- Motorola Mobility, която се занимава с производството на мобилни телефони, смартфони, таблети (предимно за частните потребители).
- Motorola Solutions – с производството на продукти използвани предимно от индустрията, в публичния сектор, големите фирми и корпорации, напр. мрежови системи и устройства, радиотехника.
През август 2011 Гугъл обявява, че планира да закупи Motorola Mobility за 12.5 млрд. долара.[6]
На 29 януари 2014 г. Лари Пейдж обявява, че Гугъл продава Моторола на Lenovo за сумата от 2,91 млрд. долара, като запазва 17 хилядите патента, които компанията притежава. [7]
История
[редактиране | редактиране на кода]Моторола стартира като корпорация Галвин Манифакчъринг(Galvin Manufacturing) през 1928 година. Името Моторола е от 1928, но е търговска марка от 1930 година. Основателят Пол Галвин измисля името Моторола, когато компанията започва да произвежда радиоприемници за автомобили. Много компании, които са се занимавали с производство в областта на фотографията, радиоприемниците и други звукови апаратури през 20-те години са използвали наставката „-ola“. Префикса на фирмата „motor-“ е избран заради фокусирането ѝ в производството на автомобилна електроника.
Интересно
[редактиране | редактиране на кода]Радиостанцията по която Нийл Армстронг (програма Аполо 11) съобщава на Земята, че е кацнал на Луната е марка Моторола.[8]
Моторола и микроелектрониката
[редактиране | редактиране на кода]Моторола е известна също с полупроводниковите си предприятия, между другото произвели прочутите микропроцесори 6800 (8-битов) и 68000 (16/32-битов). Функционален аналог на първия от тях, наречен СМ 601, както и поредица съпътстващи микроконтролери от съответната компютърна архитектура, бяха проектирани в софийския Институт по микроелектроника и произвеждани там, а в по-големи количества и в Завода за интегрални схеми – Ботевград.
Особено успешен е микропроцесорът Motorola 6800. От 1979 г. насам, вече 3 десетилетия, той все още се произвежда в технологично и схемно подобрени варианти от редица фирми по света и архитектурата 68000 се използва.
Полупроводниковият отдел на Моторола се отделя последователно в две самостоятелни фирми: ON Semiconductor и Freescale Semiconductor, Inc. След демократичните промени в Източна Европа ON Semiconductor инвестира в полупроводниковите производствени мощности на Чехия и Словакия. Така двете страни съумяват да запазят отрасъла и специалистите си. Freescale се настанява солидно в Румъния.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ topic/Motorola-Inc
- ↑ www.grid.ac // Посетен на 1 юни 2020 г.
- ↑ money.cnn.com
- ↑ online.wsj.com Motorola Is Split Into Two
- ↑ www.engadget.com Motorola split official tomorrow, we hope you like red
- ↑ Whittaker, Zack. Google's Motorola acquisition: Nail in the Android patent coffin? // zdnet.com. 15 август 2011. Посетен на 27 август 2011. (на английски)
- ↑ Google продаде Motorola на Lenovo за 2,9 млрд. долара. econ.bg
- ↑ www.motorola.com // Архивиран от оригинала на 2009-02-17. Посетен на 2007-01-28.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) официална страница на Моторола
- ((en)) Профил на компанията и новинарски архив Архив на оригинала от 2006-06-18 в Wayback Machine.