Направо към съдържанието

Мостин Дейвис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мостин Дейвис
Mostyn Llewellyn Davies
британски офицер
Роден
Починал
23 март 1944 г. (33 г.)
Военна служба
Званиемайор

Мостин Люелън Дейвис (на английски: Mostyn Llewellyn Davies) е британски офицер, майор. Офицер за свръзка между Британската армия и т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА) в България по време на Втората световна война.[1].

Мостин Дейвис е роден на 26 юни 1910 г. в Лондон. Учи в „Charterhous“ и „Magdalen College“ (Оксфорд). Работи като експерт-счетоводител в „Trinity House“.

При началото на Втората световна война постъпва като доброволец в Британската армия. Служи в УСО. Участва в мисии в Западна Африка, САЩ и Южна Америка. Жени се на 6 август 1942 г. в Лагос, Нигерия. През лятото на 1943 г. е изпратен в мисията на УСО в Кайро.[2].

На 15 септември 1943 г. британска военна мисия Mulligatawny: командир майор Мостин Дейвис, сержант Ник Мървин (Монро), сержант Джон Уолкър, сержант Уот и сержант Шейн е спусната с парашути около с. Цървена вода, западно от планината Караорман в Югославия.

След дълъг преход се установява в с. Църна Трава при Вранския партизански отряд на ЮНОА, командир Живоин Николич (Бърко). Влиза в контакт с Главния щаб на НОВА чрез Владо Тричков и Делчо Симов. В началото на 1944 г. към мисията се присъединява и майор Франк Томпсън. Осъществява подробно изучаване структурата и състава на НОВА, ОФ и Българската армия. Координира доставките на британско оръжие за българските партизански подразделения.[3]

На 23 март 1944 г. в състава на Косовската партизанска бригада е убит в сражение с български армейски подразделения при с. Ново село, Сурдулишко в района на Чемерник планина.

  1. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 116 – 117
  2. Badge and Ribbon of a Companion of The Distinguished Service Order & DSO: M. LL. DAVIES. 1944 Архив на оригинала от 2015-01-08 в Wayback Machine.(англ.)
  3. Котева А., Котев К., Британското разузнаване в България, С., 2003, с. 138 – 141