Направо към съдържанието

Момчил Чалъков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Момчил Чалъков
български езиковед
Момчил Христов Чалъков.jpg

Роден
Починал
8 август 2000 г. (62 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вИнститут за български език при БАН
Югозападен университет „Неофит Рилски“

Момчил Христов Чалъков е български езиковед славист, който работи в областта на българската етимология, диалектология и славянското езикознание.

Момчил Чалъков е роден на 20 август 1937 г. в Пловдив. Израства и учи в Пловдив в семейство на учители. Следва технически науки във Варшава, а след това в Софийския университет, където през 1962 г. завършва славянска филология.[1] Работи като научен сътрудник в Института за български език при Българската академия на науките и като хоноруван преподавател в Софийския университет.[2] След 1990 г. преподава в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, където е чел редица курсове, между които са „Българска лексикология“, „Сравнителна граматика на славянските езици“, „Увод в прабългаристиката“ и др. Най-добрият познавач на Родопите, където е прекарал години в изследователска работа.[3][4]

  • „Към въпроса за наличието на аглутинативни елементи в славянските езици“. – Известия на Института за български език, 11, 1964.
  • „Една балто-славянска изосема“. – Известия на Института за български език, 16, 1968.
  • „Един славянски семантичен архаизъм (прасл. *děti/dějati, *praviti)“. – Български език, 18/2 – 3, 1968.
  • Български етимологичен речник. Т. 2 И – крепя. София, Издателство на БАН, 1979, 740 (в съавторство).
  • Български етимологичен речник. Т. 3. Крес – мѝнго. София, Издателство на БАН, 1986, 800 стр. (в съавторство)
  • „Словенските диалекти“. – В: Увод в изучаването на южнославянските езици. София, Издателство на БАН, 1986.