Момчето, което дойде от морето
Момчето, което дойде от морето | |
El niño que vino del mar | |
Жанр | Теленовела |
---|---|
Създател(и) | Олга Руилопес |
Сценарий | Лурдес Бариос Хеорхина Тиноко Долорес Ортега (адаптация) Маркос Гарсия (литературна редакция) |
Режисура | Алфредо Гурола Артуро Гарсия Тенорио |
Камера | Оскар Моралес Ектор Маркес |
Актьори | Наталия Есперон Иманол Ландета Енрике Ибаниес Патрисия Рейес Спиндола Мануел Ландета Саул Лисасо |
Начална мелодия | El niño que vino del mar (в изпълнение на Малу) |
Крайна мелодия | La estrella que más brilla (в изпълнение на Иманол Ландета и Мануел Ландета) |
Страна | Мексико |
Език | Испански |
Епизоди | 95 |
Продукция | |
Изпълнителен продуцент | МаПат Лопес де Сатарайн |
Продуцент(и) | Марко Винисио Лопес де Сатарайн |
Времетраене | 41 – 44 минути |
Разпространение | |
ТВ канал | Canal de las Estrellas |
Излъчване | 19 април 1999 – 27 август 1999 |
Хронология | |
Свързани продукции | Sí, mi amor (1984/85) |
Страница в IMDb |
„Момчето, което дойде от морето“ (на испански: El niño que vino del mar) е мексиканска теленовела, режисирана от Алфредо Гурола и Артуро Гарсия Тенорио, и продуцирана от МаПат Лопес де Сатарайн за Телевиса през 1999 г. Адаптацията е базирана на радионовелата El pequeño Lord, създадена от Олга Руилопес.[1]
В главните роли са Наталия Есперон, Енрике Ибаниес, Ядира Карийо, Саул Лисасо и Иманол Ландета, а в отрицателните – Рене Варси, Орландо Мигел и Патрисия Рейес Спиндола.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Фелипин и майка му ще се срещнат с дон Алфонсо Касерес де Ривера, херцог на Ориол, богат испански земевладелец, когато корабът, в който пътуват потъва, оставяйки Фелипин и Магдалена безцелно в лодка без конкретна дестинация.
Фелипин пътува с лодка в продължение на дни, докато пристига в къщата на Ниса, красива жена, която спасява момчето от смърт. Ниса е жена, която живее до плажа и работи като грънчарка в дома си, за да се издържа, когато установява, че Фелипин променя живота ѝ. Детето започва нов живот в компанията на нови приятели Бласито, Бири и Мариали, които играят и се забавляват с него, като слушат историите за Чиримболо, старец, който им дава съвети по всяко време.
Никой не може да обясни как детето е стигнало дотам. Когато се възстановява, благодарение на грижите на Ниса, Фелипин казва, че е пътувал с майка си на кораб, който е потънал. Когато го водят в болницата, срещат някои оцелели от корабокрушението и морякът им казва, че е видял майката на Фелипин да умира, но той не знае, че това е леля му, която е пътувала с тях.
Фелипин остава да живее в къщата на Ниса. Това, което детето не знае, е, че майка му е жива, скитаща се по улиците на града, загубила паметта си. Лена, майката на Фелипин, попада в ръцете на Алберта, лоша жена, която я мами и я кара да вярва, че е друга, и че полицията я преследва, докато я третира като робиня и не ѝ позволява да напусне къщата ѝ.
Един ден, Чиримболо претърпява инцидент и Фелипин е принуден да иска заем от злата Алберта, която го моли в замяна да заблуди испанците от хасиендата, представяйки се за наследник на дон Алфонсо.
Когато Фелипин, преструвайки се, пристига в хасиендата, живеещите там правят живота му невъзможен, а Ниса се влюбва в Едуардо, красив млад мъж, който остава начело на хасиенда.
Алберта не подозира, че Фелипин наистина е наследник на херцога на Ориол. Майка му постепенно си възвръща паметта, спомняйки си, че морето е отнело сина ѝ от прегръдките. През множество изпитания ще трябва да преминат героите, за да възтържествуват доброто и любовта.
Актьори
[редактиране | редактиране на кода]Част от актьорския състав:
- Иманол Ландета – Фелипин Родригес Касерес де Ривера
- Наталия Есперон – Ниса Каридад Олмос
- Енрике Ибаниес – Едуардо Касерес де Ривера
- Саул Лисасо – дон Алфонсо Родригес Касерес де Ривера, херцог на Ориол
- Патрисия Рейес Спиндола – Алберта Гомес
- Ядира Карийо – Магдалена де ла Соледад / Сол/ Лена / Морена
- Рене Варси – Мария Констанса Фернандес Монтеро
- Мануел Ландета – Карлос Криайл
- Орландо Мигел – Енрике Родригес Касерес де Ривера
- Лус Мария Агилар – София Родригес Касерес де Ривера
- Ирма Лосано – Пилар Серано
- Лус Елена Гонсалес – Хасинта
- Рафаел дел Вияр – Марко
- Артуро Гарсия Тенорио
- Алехандро Руис – Мартин Моралес
- Хавиер Марк – Агустин Ортис
- Оскар Травен – г-н Ричардсън
- Росио Гаярдо – Глория
- Оскар Морели – Капитана
Премиера
[редактиране | редактиране на кода]Премиерата на Момчето, което дойде от морето е на 19 април 1999 г. по Canal de las Estrellas. Последният 95. епизод е излъчен на 27 август 1999 г.
Награди и номинации
[редактиране | редактиране на кода]- Награди Bravo
Година | Категория | Личност | Резултат |
---|---|---|---|
2000 | Най-добро детско участие | Иманол Ландета | Печели[2] |
Версии
[редактиране | редактиране на кода]- През 1982 г. венецуелският канал RCTV създава първата версия, базирана на радионовелата El pequeño Lord от Олга Руилопес, наречена La hija de nadie, режисирана от Сесар Енрикес, с участието на Асел Леал и Хавиер Видал Прадас.
- През 1984 г. компания Телевиса създава версията Да, моя любов, продуцирана от Гилермо Диасаяс и режисирана от Енрике Сеговиано, с участието на Едит Гонсалес, Леонардо Даниел и Луис Марио Кирос.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ El niño que vino del mar, Novelas de Televisa 1990 // Alma Latina. Посетен на 13 януари 2015. (на испански)
- ↑ Terra (Se entregan Premios Bravo) // Архивиран от оригинала на 2016-01-29. Посетен на 2018-04-17.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата El niño que vino del mar в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |