Момин проход (проход)
| Момин проход | |
  Местоположение в България | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава | България |
| Тип | планински проход |
| Местоположение | Ихтиманска Средна гора |
| Височина | 699 m |
Момин проход (до 29 юни 1942 г.: Солудервент, Солу-дервент)[1] е нископланински проход (седловина) в южната част на Ихтиманска Средна гора, между ридовете Септемврийски на запад и Еледжик на изток, в Община Костенец, Софийска област.[2]
Проходът е с дължина 6,7 km и надморска височина на седловината – 699 m. Свързва югоизточната част на Ихтиманската котловина при село Мирово на север с Костенецко-Долнобанската котловина при град Момин проход на юг.[2]
Проходът започва на 663 m н.в. в югоизточната част на село Мирово, насочва на юг-югоизток и след 0,8 km в района на гара Мирово достига седловината при 699 m н.в. От там завива на юг, достига долината на Солудервентска река (ляв приток на Очушница от басейна на Марица) и по нея слиза в североизточната част на Костенецко-Долнобанската котловина при град Момин проход, на 570 m н.в.[2]
Проходът придобива транспортно значение едва през 17-и и 18 век, като по-удобен от използвания дотогава проход Траянови врата. Сега през него преминава участък от 6,7 km от първокласния Републикански път I-8 (от km 135,4 до km 142,1) ГКПП Калотина – София – Пловдив – ГКПП Капитан Андреево - Капъкуле. Поради ниската си надморска височина той е лесно проходим и пътят през него се поддържа целогодишно за преминаване на моторни превозни средства.[2]
Успоредно на шосето преминава и участък от трасето (между гарите Мирово и Момин проход) на жп линията ГКПП Калотина – София – Пловдив – ГКПП Капитан Андреево - Капъкуле.[2]
По долината на Солудервентска река има лековити минерални извори и изградени балнеоложки курорти.[2]
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-60. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 145 – 146.
- ↑ а б в г д е Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 323 – 324.
