Модел на трите свята
В политическата терминология термините Първи свят, Втори свят и Трети свят първоначално са използвани за разделяне на нациите в света на три категории. Пълното премахване на статуквото отпреди Втората световна война оставя две световни сили (Съединените щати и Съветския съюз) да се борят за окончателно глобално надмощие, периодът е известен като Студена война. Те създават два съюза, известни като Западен блок и Източен блок, които са в основата на концепциите за Първия и Втория свят.[1] Третият свят се състои от онези страни, които не са свързани с нито един от съюзите.
Днес обозначенията Първи и Трети свят обикновено се използват за да се различават развитите страни отразвиващите се страни.
История
[редактиране | редактиране на кода]Студената война
[редактиране | редактиране на кода]В началото на Студената война НАТО и Варшавският договор са създадени съответно от Съединените щати и Съветския съюз. Те също се наричат Западен блок и Източен блок. Условията в тези два блока са толкова различни, че са направо два различни свята, но без да са номерирани „първи“ и „втори“.[2][3] Началото на Студената война е поставено от известната реч на Уинстън Чърчил за „Желязната завеса“.[4] В тази реч, Чърчил описва разделението на Запада и Изтока, казвайки че е толкова солидно, че е като че ли между двата блока има желязна завеса.[4]
През 1952 г. френският демограф Алфред Сови въвежда термина Трети свят по аналогия с трите съсловия във Франция преди Френската революция.[5] Първите две съсловия са били аристокрацията и духовенството, а всички останали са съставлявали третото съсловие.[5] Сови сравнява капиталистическия свят (т.е. Първия свят) с аристокрацията и комунистическия свят (т.е. Втория свят) с духовенството. Страните от Първия свят се характеризират с икономически просперитет, технологичен напредък и политическа стабилност, докато страните от Втория свят се характеризират с контролирани от държавата икономики и централизирани политически структури. Точно както третото съсловие включва всички останали, Сови нарича всички страни, които не са в това разделение от Студената война, Трети свят т.е. това са необвързаните държави, незамесени в „конфликта Изток-Запад“.[5] Страните от Третия свят често се описват като развиващи се нации с различни икономически, социални и политически условия. С директното въвеждане на термина Трети свят, първите две групи стават известни съответно като „Първи свят“ и „Втори свят“. Така възниква моделът на трите свята.[6]
Въпреки това, вождът на племето Шусвап Джордж Мануел критикува модела на трите свята, считайки го за остарял. В книгата си от 1974 г. Четвъртият свят: Индианската реалност той описва появата на Четвърти свят, като въвежда термина. Четвъртият свят се отнася до „нации“, например културни единици и етнически групи от коренно население, които нямат държави в традиционния смисъл.[7] По-скоро те живеят в рамките на, или извън държавните граници (виж Първите нации). Един пример са индианците от Северна Америка, Централна Америка, Южна Америка и Карибиските острови.[7]
След Студената война
[редактиране | редактиране на кода]С разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Източният блок престава да съществува; с него отпада и цялата приложимост на термина Втори свят в традиционния смисъл, но той все още бива използван в икономически и социален смисъл.[8]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Колониализъм
- Развита страна
- Развиваща се страна
- Цифрово разделение
- Първият свят
- Четвърти свят
- Глобален север и глобален юг
- Глобализация
- Голямо разминаване
- Списък на страните по богатство на възрастен
- Мултинационална корпорация
- Национално богатство
- Втората световна
- Третият свят
- Западният свят
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gaddis, John. We Now Know: Rethinking Cold War History. Oxford, Oxford University Press, 1998. ISBN 0-19-878071-0. с. 1–2.
- ↑ Melkote, Srinivas R., Steeves, H. Leslie. Communication for development in the Third World: theory and practice for empowerment. Sage Publications, 2001. ISBN 0-7619-9476-9. с. 21. Посетен на 5 December 2020.
- ↑ Provizer, Norman W. Analyzing the Third World: essays from Comparative politics. Transaction Publishers, 1978. ISBN 0-87073-943-3. с. 3. Посетен на 5 December 2020.
- ↑ а б Winston Churchill "Iron Curtain" // The History Place. Посетен на 2018-01-11.
- ↑ а б в Three Worlds Model // University of Wisconsin Eau Claire. Архивиран от оригинала на 2015-05-12. Посетен на 2018-01-11.
- ↑ Leonard, Thomas M. Third World // Encyclopedia of the Developing World. Т. 3. Taylor & Francis, 2006. ISBN 0-87073-943-3. с. 1542–3.
- ↑ а б First, Second and Third World // One World – Nations Online. Посетен на 2018-01-11.
- ↑ Fall of the Soviet Union // The Cold War Museum. Архивиран от оригинала на 2017-07-24. Посетен на 2009-11-01.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Three-world model в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |