Направо към съдържанието

Модел на вътрешните семейни системи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Моделът на вътрешните семейни системи (ВСС) е интегрален подход към индивидуалната психотерапия, разработен от Ричард С. Шварц през 80-те години. [1][2] Той съчетава системното мислене с концепцията, че умът е съставен от подличности, всяка със собствено мнение, качества и светоусещане. ВСС използва теорията на семейните системи, да разбере как са организирани тези „подличности“. [3] Всеки път, когато един индивид изпита трамва (силна ситуация на стрес, с неразрешен край) неговото съзнание са разпада на отделни части. И огромна част от неговата енергия също се разцепва. Което води до девиантно поведение и самосаботиране. Всички хора са имали поне едно такова преживяване в живота си. Не е задължително да е сериозно фактически обосновано. Травмиращо събитие може да бъде и дете, което не вижда майка си, криворазбрана ситуация в училище и др.

Части (Подличности)

[редактиране | редактиране на кода]

Моделът на вътрешните семейни системи (ВСС) възприема съзнанието като съставено от централен Аз с три типа подличности или части: ръководители, изгнаници и пожарникари. Всяка отделна част има своя перспектива, интереси, спомени и гледна точка. Основен принцип на ВСС, че всяка част има положително намерение за човека, дори ако действията или ефектите му са контрапродуктивни или причиняват дисфункция. Това означава, че никога няма причина да се борите, да принуждавате или да се опитвате да премахнете част от психиката ви; методът ВСС насърчава вътрешната връзка и хармония.

Частите могат да имат както екстремни функции, така и здрави модели. ВСС се фокусира върху части в екстремни части, защото те се нуждаят от трансформация чрез терапия. Моделът разделя тези части на три вида – мениджъри, изгнаници и пожарникари: [4]

  • Изгнаниците са части, които изпитват болка, срам, страх, безсилие, обикновено от детстки травми. Управителите и пожарникарите се опитват да изгонят тези части от съзнанието, за да предотвратят тази болка да излезе на повърхността. [5]
  • Управителите са части с превантивни защитни функции. Те ръководят начина, по който човек взаимодейства с външния свят, за да ги предпазят от нараняване и изживяване на силни негативни емоции, като ги потискат.
  • Пожарникарите са части, които се появяват, когато изгнаници се разпадат психически и изискват грижа. Тези части работят като компенсаторни механизми за справяне с нараняването, болката или срама, които изгнаниците изпитват. Чрез импулсивно поведение като преяждане, употреба на наркотици, насилие, безразборен секс или други злоупотреби.

ВВС разглежда индивида като едно цяло, съставено от отделните части, като един голям организъм. Всеки има централен Аз или духовен център, известен като Аз-а, който го различава от частите. Всеки има достъп до този Аз и неговите лечебни качества като любопитство, свързаност, състрадание и спокойствие. ВСС вижда работата на терапевта като помощник на клиента да осъзнае и създаде връзка между своите части и Аз-а, който след това може да се свърже с всяка част и да го излекува, така че частите да могат да се откажат от своите разрушителни роли и да влязат в хармонично сътрудничество с цялото. Моделътможе да бъде полезен и в духовното развитие, както и в психологическото изцеление, тъй като вярва и осъзнава духовната природа на Аз-а.

Вътрешната система

[редактиране | редактиране на кода]

ВСС се фокусира върху връзката между частите и между Аз-а. Целта е да се изгради сътрудничество и доверие между тях. Има три основни типа връзки: защитна, поляризираща и съюзна. [6]

Защитата се осигурява от ръководителите и пожарникарите, предназначени да защитят изгнаниците от болката и негативните чувства.

Поляризацията възниква между две части, когато те се борят помежду си, за да определят как човек се чувства или се държи в определена ситуация. Всяка част има свои доводи за поведението си.

Съюзът се сформира между две части, ако работят заедно за постигане на една и съща цел.

Практикуващите ВСС предлагат конкретен терапевтичен метод за индивидуална терапия, основан на следните принципи. В това описание терминът „защитник“ се отнася или за ръководителя, или за пожарникара.

  • Части носят „товар“, които е пълен с са болезнени емоции или негативни вярвания, които са приели за реалност в резултат на травмиращи преживявания в миналото, често в детството. Тези товарине могат да бъдат освободени. Това позволява на частта да поеме своята естествена здравословна роля.
  • Аз-ът на клиента е носител на психологическа стабилност. Терапевтът помага на клиента да получи достъп до него.
  • Защитниците обикновено не могат да се трансформират, докато изгнаниците, не бъдат освободени от товарът.
  • Не се работи с изгнаниците, докато клиентът не получи разрешение от всички защитници. Това прави метода сравнително безопасен, дори при работа с травмирани части.
  • Азът е естественият лидер на вътрешната система. Целта на ВСС е защитниците да се доверят на Аз-а, така че да му позволят да ръководи системата и да създаде вътрешна хармония.

Моделът на вътрешните семейни системи (ВСС) – терапия в България

[редактиране | редактиране на кода]

Концепцията за терапевтично лечение е сравнително нова в България.

  1. Minor, Amanda J. Internal Family Systems Model // The SAGE Encyclopedia of Marriage, Family, and Couples Counseling. SAGE Publications, 2016. ISBN 978-1-4833-6956-3. Посетен на 28 January 2020. The Internal Family Systems (IFS) model was developed by Richard C. Schwartz in the 1980s and describes and integrative, nonpathological approach to psychotherapy.... The premise of IFS is that similar to the complex external family system, individuals are composed of separate and multifaceted internal parts in relationship with each other. IFS's primary focus is to work with individuals and help differentiate parts or subpersonalities in the mind.
  2. Logan, Sadye L. M. Family: Overview // Encyclopedia of Social Work. Oxford University Press, USA, 2008. с. 2:175 – 182.
  3. Burgoyne, Nancy. Schwartz, Richard C. // Encyclopedia of Couple and Family Therapy. Springer International Publishing, 2017. ISBN 978-3-319-15877-8. с. 1 – 2. Посетен на 30 January 2020. [Schwartz] brought family therapy theory and technique to the intrapsychic worlds of clients and, in so doing, discovered ways of working with individuals, couples, and families that is unique and evidence-based. IFS has become not only a school of family therapy but also a major form of psychotherapy in general, with a vast literature and training institutes throughout the world.
  4. Scott, Derek. Grief and the Internal Family System // Principles and practice of grief counseling. Springer Publishing Company, 2012. ISBN 9780826108739. с. 168 – 169. The „parts“ in this model may be understood to be autonomous aspects of the personality that have specific roles. [...] The exiled parts hold extreme feelings or beliefs about themselves.... When these vulnerable parts get triggered, other parts jump up to distract us from them and these reactive protective parts are termed „firefighters.“ [...] The other group of protectors in the system are referred to as „managers“, and they seek to ensure that the vulnerable parts do not get triggered.
  5. Sweezy, Martha. The Teenager’s Confession: Regulating Shame in Internal Family Systems Therapy // American Journal of Psychotherapy 65 (2). April 2011. DOI:10.1176/appi.psychotherapy.2011.65.2.179. с. 179 – 188. Therapeutic work with parts can help to unpack an amalgamated experience of shame like Angie’s into its component parts, differentiating its origin from the ways in which it is maintained.
  6. Carlisle, Robert M. Internal Family Systems Model // The SAGE Encyclopedia of Theory in Counseling and Psychotherapy. SAGE Publications, 2015. ISBN 978-1-4833-4649-6. с. 567 – 569. Посетен на 28 January 2020. The internal system consists of the types of relationships between each of the parts and the self. The three primary relationships consist of protection, polarization, and alliance.

Допълнителна информация

[редактиране | редактиране на кода]

 

Рецензирани статии

[редактиране | редактиране на кода]

 

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Internal Family Systems Model в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​