Младен Панчев
Тази статия е за просветния деец. За архитекта вижте Младен Панчев (архитект).
| Младен Ненов Панчев | |
| български просветен деец | |
| Роден |
3 март 1860 г.
|
|---|---|
| Починал | 10 януари 1950 г.
|
| Учил в | Лайпцигски университет Женевски университет |
| Семейство | |
| Съпруга | Евгения Настева Стоянова |
| Деца | Веселинка Младенова Бояджиева; Ненчо Младенов Панчев; Милка Младенова Чуклева; Асен Младенов Панчев |
Младен Н. Панчев (Панчов) е български просветен деец от късното Българско възраждане.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Лом в 1860 година. Учи в Лом и в София до 1884 година, след което учи социални науки в Женевския университет. Доброволец е в Сръбско-българската война от 1885 година.[2] В 1890 година завършва Историко-филологическия факултет на Лайпцигския университет.[1] Става учител и преподава в българската девическа гимназия в Солун в учебната 1893/1894 година.[3][1] През следната 1894/1895 учебна година преподава в Солунската българска мъжка гимназия.[4][1]
Член е на Учебния съвет в София и е окръжен училищен директор.[1]
От 1911 до 1918 година Панчев е директор на Народния етнографски музей в София.[1] През септември - ноември 1917 година е в научна командировка в Македонската военно-инспекционна област, по време на която събира етнографски материали за музея.[5]
Жени се в град Солун за Евгения Настева Стоянова, дъщеря на Насте Стоянов. От брака им се раждат две дъщери, Веселинка Младенова Бояджиева и Милка Младенова Чуклева, и двама сина. Единият син Ненчо Панчев е строителен инженер,[6] а другият Асен Панчев - футболист.
Умира на 10 януари 1950 г. в град София.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 317 (коментар и бележки).
- ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София 1985, с. 147.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 153.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 82.
- ↑ Симов, Йордан. Българите в Косово в документи от времето на Първата световна война // Македонски преглед XL (3). 2017. с. 123.
- ↑ Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. с. 146.
