Ми-28Н
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Мил Ми-28Н | |
 | |
| Описание | |
|---|---|
| Държава |  Русия |
| Тип | хеликоптер за борба с бронирани цели |
| В експлоатация от | 2006 г. |
| Тактико-технически данни | |
| Екипаж | 2 |
| Дължина | 17,01 m |
| Височина | 3,82 m (до главата на нос. винт) |
| Ширина | 1,42 m |
| Тегло (празен) | 8590 kg |
| Тегло (пълен) | 11 700 kg |
| Товароспособност | 3640 kg |
| Двигател | 2x ТВ3-117ВМ |
| Мощност | 2x 2200 к.с. (1620 kW) |
| Крайсерска скорост | 270 km/h |
| Макс. скорост | 320 km/h |
| Далечина на полета без допълнителни резервоари | 500 km |
| Далечина на полета с допълнителни резервоари | 1000 km |
| Таван на полета | 3600 m |
| Скороподемност | 13,6 m/s |
| Диаметър на нос. винт | 17,20 m |
| Диаметър на опаш. винт | 3,84 m |
| Въоръжение | |
| Оръдие | 30 mm 2А42, 23 mm ГШ-23, 30 mm гранатомети |
| Ракети | 16 ПТУР „Щурм“ („Атака-В“) или 8 УР „Игла-В“ или 2-4 ПУ за НУР |
| Бомби | 250 kg (500 kg) |
Мил Ми-28Н е руски хеликоптер, предназначен за борба с бронетанковата техника на противника. Освен това хеликоптерът може да се използва за унищожаване на въздушни цели, близка въздушна поддръжка на Сухопътните войски, съпровождане на десантно-транспортни хеликоптери, унищожаване на въздушни цели и редица други второстепенни задачи. Машината е създадена на базата на хеликоптера Ми-28. Съгласно класификацията на НАТО машината получава обозначение Havoc.
История
[редактиране | редактиране на кода]Хеликоптерът Ми-28 е създаден от КБ „Мил“ на базата на Ми-28. Първият прототип е произведен в средата на август 1996 г. и извършва първия си полет на 14 ноември същата година. Летателните изпитания продължават до средата на 1999 г.
В стремежа си напълно да се използва създадената технологична организация за производството на базовия модел Ми-28, конструкторите на новия вертолет решават да не променят планера на машината, системите за управление, въоръжението, активната и пасивната защити.
Промени са направени в силовата установка, носещата система и бордовото радиоелектронно оборудване.
Устройство
[редактиране | редактиране на кода]Хеликоптерът има идентично устройство с това на базовата машина Ми-28. Единствената разлика е монтирането на нов главен редуктор с цел предаване на по-голяма мощност на носещия винт. Новият редуктор е разработен в Аавиационно обединение „Пермски мотори“.
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]Въоръжението на Ми-28H като цяло е идентично с това на Ми-28 и включва 30 мм оръдие 2А42 с голяма начална скорост на снаряда и скорострелност 900 изстр/мин. (по въздушни цели) и 300 изстр/мин. (по наземни цели). Боекомплектът се състои от 300 снаряда, разположени в два сандъка. Оръдейната установка е монтирана под фюзелажа и може да се завърта в хоризонталната плоскост на ± 100°, а във вертикалната плоскост от +30° до -40°. Свързано е синхронно с прицела и има същата подвижност като него. Оръдието се управлява от кабината на щурмана-оператор на въоръжението, а НУР и от двете кабини. В рамките на визуалната видимост, пилотът може да управлява ракетното въоръжение и оръдието, без да използва увеличаваща оптика, чрез нашлемна система за прицелване.
На четири пилоните под крилата могат да бъдат монтирани различни типове въоръжение:
- 16 бр. ПТУР „Щурм“ с радиокомандна система за управление или
- 16 бр. ПТУР „Атака-В“ с радиолкокационна система за управление.
- 8 бр. УР „Вихрь“ клас „въздух-въздух“ със самонасочваща се бойна глава.
- 2 блока 57 мм НУР С-8 или
- 2 блока 80 мм НУР С-13 или
- 2 блока 130 мм НУР С-24.
- 2 контейнери с 30 мм гранатохвъргачки.
- 2 контейнери с 23 мм двуцевни оръдия ГШ-23
- бомби с калибър до 500 кг.
- контейнери със запалителна смес.
- универсални хеликоптерни резервоари.
- система за миниране от въздуха.
Радиоелектронно оборудване
[редактиране | редактиране на кода]Именно радиоелектронното оборудване монтирано на новия хеликоптер позволява за него да се говори като за нова бойна машина.
На машината е монтиран напълно нов комплекс радиоелектронно оборудване, обединяващ три основни компонента – обзорно-прицелна, пилотажна и навиагационна системи, разработени в Раменското приборно КБ. Новият комплекс обезпечава изпълнението на бойни задачи при всякакви метеорологични условия и по всяко време на денонощието, на пределно ниски височини със следване на извивките на местността в автоматичен режим. Апаратурата позволява осъществяването на търсене, откриване и разпознаване на целите, водене на бой в група с автоматично разпределяне на целите между хеликоптерите и въздушните и наземни командни пунктове.
В състава на комплекса радиоелектронно оборудване освен трите основни системи са включени и някои допълнителни подсистеми:
- РЛС „Арбалет“ монтиран в обтекател над втулката на носещия винт. РЛС се изплозва за събиране на информация за препятствията по маршрута на движение. - система за наблюдение в инфрачервения спектър на светлината. - система за картографска информация. Използва се за генериране на триизмерно изображение на участъци от местността и показване на местоположението и координатите на машината.
Оператори
[редактиране | редактиране на кода]- Русия
- Военновъздушни сили на Руската федерация – 59
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Подобни Хеликоптери
- Списък на съветските хеликоптери
| |||||