Мия Фароу

Мия Фароу Mia Farrow
американска актриса
30 май 2018 г.
Родена	9 февруари 1945 г. Лос Анджелис, САЩ
Награди	за изгряваща актриса
Актьорска кариера
Активност	от 1959 г.
Семейство
Баща	Джон Фароу
Съпруг	Франк Синатра (19 юли 1966 – 16 август 1968) Андре Превин (1970 – 1979)
Партньор	Уди Алън (1979 – 1992)
Други роднини	Нанси Синатра Франк Синатра-младши Тина Синатра
Уебсайт	www.miafarrow.org Страница в IMDb
Мия Фароу в Общомедия

Мия Фароу (на английски: Mia Farrow, родена Мария де Лурд „Мия“ Вийе Фароу) е американска актриса, активистка и бивш модел.

Става известна с ролята си на Розмари във филма на Роман Полански „Бебето на Розмари“ (Rosemary's Baby, 1968 г.), както и с участието си в много от филмите на Уди Алън. Участията ѝ в над 50 филма ѝ носят награда „Златен глобус“, както иоще седем номинации за същия приз, три номинации за наградите на БАФТА и награда за най-добра актриса на Международния филмов фестивал в Сан Себастиан.

Фароу е известна с активната си дейност като посланик на добра воля на УНИЦЕФ и участието си в хуманитарни акции в Дарфур, Судан. През 2008 г. списание „Тайм“ я определя за една от най-влиятелните личности в света.

Има два брака – с певеца Франк Синатра (1966 – 1968) и с композитора Андре Превин (1970 – 1979).

Ранни години

Мия Фароу е родена на 9 февруари 1945 г. в Лос Анджелис, в семейството на режисьора Джон Фароу и на актрисата от ирландски произход Морийн О’Съливан. Тя е третото дете и най-възрастната дъщеря на многодетното семейство и има шестима братя и сестри, повечето от които съще се занимават с изкуство. Израства в Бевърли Хилс, Калифорния. Бащата на Мия умира, когато тя е на 17 г.

Кариера

Мия прави актьорския си дебют едва на двегодишна възраст с участието си в документален филм. В продължение на много години работи като модел, а през 60-те години започва да се снима в поддържащи роли в киното. През 1964 г. става популярна с участието си в сапунената опера „Пейтън Плейс“ (1964 – 1966), което прекратява по настояване на тогавашния си съпруг Франк Синатра.

Световна слава ѝ носи ролята на Розмари в психодрамите „Бебето на Розмари“ (Rosemary's Baby, 1968 г.), която жъне огромен успех сред публиката и критиците и до днес се счита за класика в хорър жанра. За тази роля получава награда „Златен глобус за изгряваща актриса“. Впоследствие участва заедно с Елизабет Тейлър и Робърт Мичъм в английския филм „Тайната церемония“ (Secret Ceremony, 1968 г.) и си партнира с Дъстин Хофман в мелодрамата „Джон и Мери“ (John and Mary, 1969 г.).

Фароу, 1969 г.

През 70-те Фароу играе в няколко класически пиеси в Лондон, включително „Мери Роуз“ на Дж. М. Бари, „Три сестри“ и „Иванов“ на Чехов. Тя става първата американска актриса, присъединила се към Кралската шекспирова трупа. Има и участия на Бродуей. През този период участва в няколко филма, включително трилъра „Зло не виждам“ (See No Evil, 1971 г.), „Доктор Попол“ (Docteur Popaul, 1972 г.) на френския режисьор Клод Шаброл и „Великият Гетсби“ (1974 г.), в който изпълнява ролята на Дейзи Бюканън. През 1978 г. играе в станалия култов филм на режисьора Робърт Олтман „Венчавка“ (A Wedding).

10-годишната ѝ̀ творческа и лична връзка с режисьора Уди Алън води до поврат в актьорската ѝ кариера и плодотворно сътрудничество между двамата през 80-те и в началото на 90-те години. Мия Фароу участва в почти всички филми на Алън през този период, включително изпълнява главните роли в „Зелиг“ (Zelig), „Дани Роуз от Бродуей“ (Broadway Danny Rose), „Пурпурната роза от Кайро“ (The Purple Rose of Cairo), „Хана и нейните сестри“ (Hannah and Her Sisters), „Радио дни“ (Radio Days) и „Алис“ (Alice). Фароу озвучава и главната роля в анимационния филм „Последният еднорог“ (The Last Unicorn, 1982 г.).

Фароу намалява филмовите си участия през 90-те години, посвещавайки се на отглеждането на по-малките си деца. През 2006 г. изпълнява ролята на г-жа Бейлок, бавачката на Сатаната, в римейка на „Поличбата“, за която получава широко признание от критиците, както и в първата част от трилогията на Люк Бесон „Артур и минимоите“. През 2014 г. Фароу се завръща с роля на Бродуей в пиесата „Любовни писма“.

Други дейности

През 2000 г. Мия Фароу става посланик на добра воля на УНИЦЕФ, като се застъпва за защитата на човешките права в Африка, особена за правата на децата. Активно набира средства и работи за привличане на общественото внимание върху положението на децата в районите, засегнати от военни конфликти, както и за необходимостта от борба с полиемиелита в Африка.

Фароу активно се ангажира с конфликта в Дарфур, Судан, и неколкократно пътува до там, включително с филмов екип, подготвящ документалния филм Darfur: On Our Watch. През 2007 г. инициира кампанията „Олимпийска мечта за Дарфур“, която цели да промени политиката на Китай в подкрепа на суданското правителство, възползвайки се от подготовката на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. и фокуса на световното обществено и медийно внимание към тях. Актрисата подпомага създаването на архивите на Дарфур, документиращи културните традиции на местните племена, като записва над 40 часа песни, танци, детски приказки и разкази за геноцида на хора от бежанските лагери в района.

През 2009 г. Фароу озвучава документален филм, As We Forgive, посветен на оцелелите от геноцида в Руанда. Застъпва се и за правата на коренното население на Еквадор по повод съдебен процес срещу петролния гигант Шеврон. За хуманитарната си работа Мия Фароу получава няколко награди, както и място в класацията на списание „Тайм“ за една от най-влиятелните личности в света за 2008 г.

Личен живот

Мия Фароу се омъжва за Франк Синатра на частна церемония в Лас Вегас на 19 юли 1966 г. По това време актрисата е на 21 години, а Синатра – на 51. Синатра настоява Фароу да се откаже от актьорската си кариера, с което тя първоначално се съгласява и го придружава, докато той се снима в няколко филма. Впоследствие актрисата се ангажира с роля в „Бебето на Розмари“, което води до разрив в отношенията със съпруга ѝ, и през 1968 г. двамата се развеждат. Остават приятели до смъртта на Синатра през 1998 г.

На 10 септември 1970 г. Мия Фароу се омъжва за диригента и композитор Андре Превин, от когото ражда три деца (близнаците Матю и Саша, и Флетчър). Двойката осиновява още три деца – новородените Ларк Сонг Превин и Съмър „Дейзи“ Сонг Превин от Виетнам и Сун-И Превин от Корея. Развеждат се пред 1979 г.

През същата година актрисата започва близо 10-годишната си връзка с филмовия режисьор Уди Алън, по време на която участва в 13 от неговите филми. Двамата никога не се женят, и дори не живеят заедно, а близо един до друг, в противоположните краища на Сентръл Парк в Манхатън. Въпреки това през 1991 г. Алън осиновява две от осиновените по-рано от Мия Фароу деца – Мойсей Фароу и Дилън Фароу. Двойката има едно дете – Ронан Фароу. Връзката на Мия Фароу и Уди Алън приключва през 1992 г. с шумен скандал, след като режисьорът започва сексуална връзка с осиновената дъщеря на Фароу Сун-И Превин.

Между 1992 и 1995 г. Фароу осиновява още пет деца.

Към февруари 2014 г. Мия Фароу има 12 живи деца (четири биологични и осем осиновени). Две от осиновените ѝ деца – Там и Ларк – са починали.

Избрана филмография

• „Бебето на Розмари“ (1968)
• „Джон и Мери“ (1969)
• „Крилете на гълъба“ (1971)
• „Доктор Попол“ (1972)
• „Великият Гетсби“ (1974)
• „Сантиментално ваш“ (1974)
• „Сватба“ (1978)
• „Смърт край Нил“ (1978)
• „Ураганът“ (1979)
• „Секс комедия в лятна нощ“ (1982)
• „Последният еднорог“ (1982) (глас)
• „Зелиг“ (1983)
• „Бродуейският Дани Роуз“ (1984)
• „Пурпурната роза от Кайро“ (1985)
• „Хана и нейните сестри“ (1986)
• „Септември“ (1987)
• „Радио дни“ (1987)
• „Другата жена“ (1988)
• „Престъпления и прегрешения“ (1989)
• „Едипово разстройство“ (1989)
• „Алис“ (1990)
• „Сенки и мъгла“ (1991)
• „Съпрузи и съпруги“ (1992)
• „Животът продължава“ (1991)
• „Маями“ (1994)
• „Хълмът на убийците“ (1994)
• „Интимни части“ (1997)
• „Среднощно чудо“ (1998) (телвизионен филм)
• „Цел“ (2001)
• „Тайният живот на Зоуи“ (2002) (телевизионен филм)
• „Артур и минимоите“ (2006)
• „Поличбата 666“ / „The Omen: 666“ (2006) - Мисис Уила Бейлок
• „Старо гадже“ (2006)
• „Артур и отмъщението на Малтазар“ (2009)

Външни препратки

• Мия Фароу в Internet Movie Database
• Композиция от снимки на www.mia-farrow.com Архив на оригинала от 2006-10-23 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mia Farrow в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​