Мишел Сони
| Мишел Сони Michel Sogny | |
| френски пианист, композитор | |
 | |
| Роден |
21 ноември 1947 г.
|
|---|---|
| Уебсайт | www.michelsogny.net |
| Мишел Сони в Общомедия | |
Мишел Сони (на френски: Michel Sogny) е френски пианист, композитор и писател от унгарски произход. Той разработва нов подход към преподаването на пиано.[1][2] Неговият метод позволява на много ученици от всички възрасти да се наслаждават на свиренето на този инструмент, тъй като свиренето на пиано обикновено се счита за недостижимо, ако не се преподава в детска възраст.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Мишел Сони учи в Парижкото нормално музикално училище, където изучава пиано под ръководството на Жул Жантил и Ивон Депорт. Той притежава магистърска степен по психология, бакалавърска степен по литература и докторска степен по философия,[4] която завършва в Сорбоната през 1974 г. под ръководството на Владимир Янкелевич. Мишел Сони е основател на фондацията SOS Talents.
Заедно с Валери Жискар д'Естен и правнучката на Франц Лист, Бландин Оливие де Прево, Сони е един от основателите на Френската асоциация "Франц Лист".[5][6]
Метод за пиано на Мишел Сони
[редактиране | редактиране на кода]Методологията на Сони се преподава в неговите училища в Париж и Женева. От 1974 г. повече от 20 000 ученици овладяват пианото по метода на Сони.[7][8]
Методът се състои от два основни компонента: Дидактически произведения – Пролегомени, които представляват малки упражнения.[9] Пролегомените развиват възприятието на музикалната симфония и звука.[10] Второто направление се състои от цикъл етюди, където концентрацията е върху развитието на технически умения, като жестове и позиции на ръцете.[11]
Един от учениците на Сони, който започва да практикува пиано вече като възрастен, е професорът по френски език Мишел Парис.[12] След завършване на 4-годишния методологичен курс на Сони, на 30-годишна възраст тя изнася солов концерт в Театър на Шанз-Елизе под патронажа на Министерството на културата.[13]
Друг успешен ученик на Мишел Сони е Клодин Зевако, която изнася представления в Театър на Шанз-Елизе през 1983 и 1984 г.[14]
През 1981 г. Сенатът официално се обръща към министъра на културата Жак Ланг, за да обсъди въвеждането на методологията на Мишел Сони в цяла Франция.[15]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Valérie Sasportas (23 April 2010). « Michel Sogny, La musique sans soupirs ». Le Figaro.
- ↑ Radio Classique (December 2015). "L’art et la Méthode de Michel Sogny".
- ↑ « L'histoire d'une adulte prodige », Piano n°19, 2005–2006.
- ↑ Le Processus de l'esprit créateur chez Liszt Шаблон:SUDOC
- ↑ Association française Franz Liszt 1972 », Documentation Association Franz Liszt, octobre 1972
- ↑ Une Association Franz Liszt // Le Figaro. 16 October 1973. с. 29.
- ↑ Hillériteau, Thierry. Les antiques accords de Michel Sogny // Le Figaro. 2 May 2014.
- ↑ L'HUMANISTEDE LA MUSIQUE // 18 May 2017.
- ↑ François Lancel, "En avant la musique", Le Parisien, mai 1981
- ↑ Stephan Friedrich, "L'Art et la Méthode", Classica L'Express", décembre 2015, p. 4
- ↑ Georges Hilleret, "Le bonheur de jouer Bach après quelques mois de pratique", Télé 7 Jours, 26 mai 1984
- ↑ Stephan Friedrich, "Michèle Paris – L'adulte prodige", Classica L'Express, décembre 2014, p. 9
- ↑ Edgar Schneider, "Jours de France", Le Carnet de la Semaine, 3 mai 1980
- ↑ "En Bref- Récital à la Fondation Cziffra", Le Monde, 26 mai 1984
- ↑ Enseignement de la musique : extension du centre Michel Sogny – Sénat