Направо към съдържанието

Михайло Подоляк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михайло Подоляк
Михайло Подоляк
Михайло Подоляк през 2021 г.
Михайло Подоляк през 2021 г.

Роден
Михайло Михайлович Подоляк
16 февруари 1972 г. (1972-02-16) (52 г.)

Учил вБеларуски държавен медицински университет
Политика
Професияжурналист, политолог
Семейство

Уебсайт
Михайло Подоляк в Общомедия

Михайло Михайлович Подоляк (на украински: Миха́йло Миха́йлович Подоля́к) е украински политолог и журналист, съветник на ръководителя на президентската администрация на Украйна (от април 2020 г.).[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 февруари 1972 г. в град Лвов, Украинска ССР, СССР. Прекарва детството си в Лвов и Нововолинск. През 1989 г. се премества да живее в Белоруска ССР, там той завършва Беларуския държавен медицински университет.[1][2][3]

През 1990-те години Михайло Подоляк е на работа като журналист в изданията „FM-бульвар“, „Час“, „Народна воля“ и „Белорусская деловая газета“.[1][2][3]

През 2002 г. Анатолий Тозик, който е ръководител на Комитета за държавен контрол на Беларус завежда дело срещу Подоляк за публикации в опозиционния вестник „Наша свобода“. В статията се говори за факта, че президентът на републиката Александър Лукашенко „възпрепятства развитието на руско-беларуското икономическо сътрудничество“, както и за трудните отношения на Анатолий Тозик с главния прокурор Виктор Шейман. Ръководителят на Комитета за държавен контрол обвинява Подоляк в клевета и иска от него 120 000 долара като компенсация за морални щети.[1][2][3]

На 2 август 2002 г. съдът на Московския окръг на Минск удовлетворява иска, но решава сумата поискана от Тозик да е по-малка: 54 000 долара от вестника и 2700 долара от Михайло Подоляк. Вследствие на което, изданието не разполага с пари да плати глобата и да продължи дейността си, поради което престава да съществува. Тогава Подоляк изразява мнение, че делото е „набързо направена политическа поръчка“, а „изходът от съдебното заседание е ясен от самото начало, тъй като генерал Тозик защитава честта и достойнството на президента на Беларус – Александър Лукашенко“.[1][2][3]

Депортиране от Беларус[редактиране | редактиране на кода]

Към 2004 г. Подоляк е заместник главен редактор на опозиционния беларуски вестник „Время“. На 21 юни служители на КГБ на Беларус влизат в дома му и му дават срок от половин час да опакова нещата си. Беларуските власти обвиняват Подоляк в това, че дейността му „противоречи на интересите на държавната сигурност“, а материалите съдържат „клеветнически измислици за реалната ситуация в страната, призиви за дестабилизиране на политическата ситуация в Беларус“. Той бива депортиран в Украйна и лишен от правото си да посещава Беларус за срок от пет години.[1][2][3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Подоляк Михайло Михайлович, Радник голови Офісу Президента України Володимира Зеленського // lb.ua, 16 март 2022. Посетен на 14 септември 2023. (на украински)
  2. а б в г д е Михайло Подоляк - біографія // tsn.ua, 8 март 2022. Посетен на 14 септември 2023. (на украински)
  3. а б в г д е Журналістика, депортація з Білорусі і робота в ОП: біографія Михайла Подоляка https://24tv.ua/mihaylo-podolyak-dosye-biografiya-karyera-simya-radnika-golovi_n2323203 // 24tv.ua, 1 юни 2023. Посетен на 14 септември 2023. (на украински)