Михаил Поройлията

Михаил Поройлията
	Михаил Поройлията
български революционер
Роден	XIX век Горни Порой, Османска империя
Починал	1901 г. Беласица, Османска империя

Вижте пояснителната страница за други личности с името Поройлията.

Михаил (Михал, Миял) Симов Янков,^[1] известен като Поройлията,^[2] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Махаил Поройлията е роден в село Горни Порой, днес Ано Пороя, Гърция. Действа като харамия заедно с Димитър Гърчев и Алексо Поройлията, като след серия от техни убийства в Горни и Долни порой са извършени редица арести на местни българи.^[3] Влиза във ВМОРО и става терорист на организацията. От 1899 година е нелегален четник, а от 1900 година става самостоятелен войвода. Отделя се от четата и си позволява неподчинение на ръководителите и своеволни убийства на местни власи, за което е осъден на смърт от ВМОРО. Присъдата е изпълнена през лятото на 1901 година от Иван Анастасов Гърчето и още един четник.^[4]^[5]

Бележки

↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 392.
↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 92 - 94.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 106.
↑ Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 140 -141.

[1] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 392.

[2] Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.

[3] Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 92 - 94.

[4] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 106.

[5] Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 140 -141.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]