Михаил Лъкатник
| Михаил Лъкатник | |
| български писател и поет | |
| Роден | Михаил Георгиев Арнаудов
20 ноември 1920 г.
|
|---|---|
| Починал | 3 октомври 1974 г.
|
| Националност |  България |
| Работил | редактор, писател |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, поема, роман, фейлетон |
| Известни творби | „Белият кораб“ |
Михаил Лъкатник е литературното име на поета и писателя Михаил Георгиев Арнаудов. Основна част в творчеството му заемат различни по жанр творби за деца и юноши. Най-популярната му творба е приключенският роман „Белият кораб“.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Михаил Арнаудов учи в Бургаската и Софийската търговска гимназия. Първите му стихотворения се появяват през 1940 във вестник „Възход“ (Бургас). От 1943 публикува стихове и фейлетони в списание „Златорог“. Сътрудничи на списанията „Стършел“ и „Сфинкс“, както и на вестниците „Щука“ и „Нашенец“. Военен кореспондент по време на участието на България във войната срещу Третия Райх (1944-1945), редактор във в. „Народна войска“ (1944-1945) и „Литературен фронт“ (1945-1946). Пише първите си творби за деца за в. „Септемврийче“ - 1947. Редактор в Детска редакция на Радио София през 1950-1953 и в издателство „Български художник“ през 1961-1962. Редактор на в. „Септемврийче“ (1947-1949, 1957-1960, 1963-1968), а от 1969 до 1974 е главен редактор на сп. „Славейче".
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Малкият партизанин (поема, 1946)
- Стихотворения (1949)
- Зимна приказка (поема за деца, 1953)
- Родна земя (стихотворения и фейлетони, 1953)
- Малкият художник (1954)
- Мишкина работа (фейлетони, 1955)
- Белият кораб (приключенски роман, 1958; 1964; 1979; 1985)
- В къщи и в гората (1958)
- Весели портретчета (стихове, 1959)
- Тропически животни (1959)
- Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко (хумористична повест в 2 ч., с въведение и заключение, 1960; 1968; 1976)
- Бързанка в завода (избрано, 1970)
- Деца на слънчева земя (поема, 1961)
- Мишкина грешка (приказка, 1961)
- Радостни картинки (стихове, 1961)
- Сънливка (стихове, 1962)
- Връзки сини, нейте се (стихове, 1962)
- Сапуненият мехур (фейлетони за пионери, 1963)
- Великият ден. Разказ за Девети септември (1964)
- Добър юнак и ясно слънце (приказка в стихове, 1964)
- Как Савата се оплете здравата (хумористична поема за деца, 1964)
- Перодръжка самописка (стихове за деца, 1964)
- Бисерни зрънца (стихове за най-малките, 1968)
- Далечни брегове (стихове, 1968)
- Пионери и чавдарчета (стихове за деца, 1968)
- Смешни странички (весели стихове, 1969)
- Весели слънца (стихове за деца, 1970)
- Деца на слънчева земя (избрани стихове за деца, 1970)
- Забраванко (стихове за деца, 1970)
- Мамини очички (стихове за деца, 1971)
- Янко Патиланко (весели случки в стихове, 1972)
- И аз бях там, и аз се смях (приказка за деца, 1973; 1985)
- Щастливо плаване, юнга! (роман, 1974; 1982; 1988)
- Алената чайка (стихове за деца, 1974)
- Весел зоопарк (стихове за деца, 1974)
- Героите са между нас (стихове, разкази, фейлетони, 1975)
- Янковите патила (весели случки, 1975)
- Един смелчага бяга (стихотворения, 1975)
- Райко многознайко (весели стихове за начална училищна възраст, 1981)
- Щъркели бели (стихотворения, 1984)
- Приключения вероятни и невероятни (роман и повест за деца и юноши, 1989)
- Сто запалени слънца (1989)
Други
[редактиране | редактиране на кода]На негово име днес е наречено училище за деца от 1-ви до 4-ти клас в гр. Бургас, а в гр. Ямбол ежегодно се провежда Национален куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник“ с международно участие.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Речник на българската литература, т.2, с. 317-318. София, Изд. на БАН, 1977.
