Михаил Атанаскович
| Михаил Атанаскович | |
| лекар и общественик | |
| Роден |
1850 г.
|
|---|---|
| Починал | 1877 г.
|
| Националност |  България |
Михаил Атанаскович[1] е български лекар, участник във Втората българска легия и общественик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Ниш на 23 октомври 1850 г.[2] Получава основно образование в българско училище.[2] Присъединява се към Втората българска легия (1867 – 1868 г.) и в Белград преминава през военна подготовка рамо до рамо с Васил Левски.[3] След разпускането на формированието част от доброволците се насочват към Влашко.
Атанаскович се преселва в Букурещ.[2] През 1869 г. започва следването си в Националното училище по медицина и фармация. Работи в българското букурещко читалище „Братска любов“, където изнася лекции на здравни теми.[2] Междувременно се запознава с Любен Каравелов. Сътрудничи на в. „Свобода“. През 1870 г. там излиза негово стихотворение, озаглавено „Българио...“.[4] Същата година вестникът публикува обръщение в поетична форма, с което Атанаскович призовава българите на въстание.[1] Нарежда се сред основателите на Дружеството за разпространение на полезни знания[5] Създадената през 1872 г. културно-просветна организация обединява т.нар. млади от българската колония в румънската столица.[2] Дружеството подпомага сп. „Знание“, издавано от Каравелов.[6]
През 1875 г. Атанаскович успешно защитава докторска дисертация[5] на тема „Cateva cuvinte asupra febreĭ“[7] (на български: „Няколко думи за треската“[8]). Христо Ботев използва случая, за да припомни на нишлията за нуждата от образовани лекари в бъдещата възстановена българска държава.[9] Работи като доктор в Букурещ. Присъединява се към червенокръсткото движение на Румъния. Влиза в състава на румънска полева болница, изпратена през 1876 г. в Сръбско-турската война от 1876 г..[2] Умира на 9 март 1877 г. по време на Сръбско-турската война (1877 – 1878) в Кладово.[2][10]
Каравелов помества прочувствено известие за кончината на своя близък сътрудник, но посочва Фокшани за място на неговата смърт.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б В. „Свобода“, бр. 28, Букурещ 1870, стр. 299
- ↑ а б в г д е ж Сюпюр, Елена, Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век, София 1982, стр. 119
- ↑ Греков, Михаил, Спомени, София 1971, стр. 99
- ↑ В.„Свобода“, бр. 45, Букурещ 1870, стр. 355
- ↑ а б Сп. „Знание“, бр. 10, Букурещ 1875, стр. 160
- ↑ Маринов, Момчил, Стопанска тематика в сп. „Знание“ (1875 – 1876, 1878), стр. 548
- ↑ Стоянов, Маньо, Българска възрожденска книжнина: Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания 1806 – 1878, София 1967, стр. 7
- ↑ Известия на Народната библиотека „Кирил и Методий“, том 9, София 1969, стр. 61
- ↑ Ботев, Христо, Събрани съчинения, том 3, София 1976, стр. 181
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 52.
- ↑ Сп. „Знание“, бр. 10, Букурещ 1876, стр. 32
