Митьо Солаков

Митьо Солаков
български скулптор
Роден	12 май 1931 г. село Ряховците, Севлиевско, Царство България
Починал	6 февруари 2010 г. ?, България
Учил в	Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Академия	ВИИИ „Н. Павлович“
Направление	скулптура
Семейство
Деца	Недко Солаков

Митьо Солаков е български скулптор.

Биография

Митьо Недев Солаков е роден през 1931 г. в село Ряховците, Севлиевско. Завършва ВИИИ „Н. Павлович“ в София през 1955 г. при проф. Иван Фунев. В продължение на седем години е директор на Техникума по каменоделие във врачанското село Кунино. През 1962 г. се завръща в Габрово и работи като уредник в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. До 1989 г. е председател на художествения съвет към Съюза на българските художници в Габрово.

Умира на 6 февруари 2010 г.

Творчество

Работи в портретния жанр, композиция и монументално-декоративна скулптора. Автор е на:

• бюст на антифашиста Благой Монов (1958);
• „Раздяла“ (1964);
• „Строител“ (1965)
• фонтан в село Градница, Габровски окръг (1966);
• бюст на Дядо Фильо (1966);
• паметник на комунистическия партизанин Върбан Генчев до Гара Върбаново – с. Върбаново (Царева ливада), Габровски окръг (1969);
• бюст-паметник на комунистическия деец Петър Богданов в Трявна (1968);
• бюст на комунистическия деец Васил Коларов в Габрово (1970);
• паметник на комунистическата партизанинка Ганка Стефанова Дянкова (Лиляна Роза) в с. Ряховците, Габровски окръг (1971);
• паметник на партизаните в с. Ряховците, Габровски окръг (1974);
• монументално-декоративната група „Работници“ пред Завода за електротелфери „Подем“ в Габрово (1971);
• паметник на Априлците в с. Кръвеник, Габровски окръг (1971 с арх. Димитър Кръстев и арх. Симеон Добрев)
• „Завръщане от работа“ (1978);
• „Нина“ (1978);
• „Отмора“ (1979);
• паметник на загиналите антифашисти, село Орловци, Габровски окръг (1980);
• глава на Райчо Каролев (1981);
• глава на диригента Милко Коларов (1981);
• „Награденият“ (1983);
• „Баща ми“ (1984);
• „Ятаци“ (1984).

Акад. Светлин Русев открива изложба на Митьо Солаков в Дома на хумора и сатирата в Габрово през 2008 г. Тогава той оценява творчеството на изтъкнатия скулптор по следния начин: „Преживяла обществените и политически бури, скулптурата на Митьо Солаков остава преди всичко с професионалната си почтеност, с емоционалната чистота, с доверието в класическата простота на формата и не на последно място – с една деликатна чувствителност, която опоетизира, извисява и духовно облагородява образната стилистика.“

Заслуги и отличия

• Орден „Кирил и Методий“ IІ степен (1981)
• „Червено знаме на труда“ (1981)

Митьо Солаков е автор на статуетката „Гаскар“ – награда на Община Габрово, която се връчва на отличен от журито участник по време на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата.

За своите заслуги в областта на изкуството на 16 май 2002 г. Митьо Солаков е обявен за почетен гражданин на Габрово.

Източници

• Николай Труфешев, Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981.
• Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.