Митинг на гласността

Митингът на гласността (на руски: Ми́тинг гла́сности) е първата публична политическа демонстрация в Съветския съюз след Втората световна война.

Тя се провежда в Москва на 5 декември 1965 г. във връзка с предстоящия процес над писателите Андрей Синявски и Юлий Даниел. Счита се, че демонстрацията отбелязва началото на движението за граждански права в Съветския съюз.^[1]^{:с. 269}^[2]^{:с. 632}^{:с. 632}

Демонстрация

Предистория

Основна статия: Процес Синявски – Даниел

През септември 1965 г. писателите Андрей Синявски и Юлий Даниел са арестувани и обвинени, че са публикували антисъветски материали в чужбина. Обвинението твърди, че писанията представляват престъпление по член 70 от Наказателния кодекс на РСФСР, антисъветска агитация и пропаганда.

Докато повечето руски критици на процеса наблягат на проблемите за свободата на съвестта и творческата свобода, неколцина, оглавявани от математика Александър Есенин-Волпин, заемат друга позиция. Те са убедени, че легитимната критика трябва да се съсредоточи върху факта, че производството не е в съответствие със съществуващото законодателство, по-специално с разпоредбите, гарантиращи открит процес. „Общоизвестно е, че при закрити врата са възможни всякакви беззакония и че нарушаването на закона за гласността (чл. 3 от Конституцията на СССР и чл. 18 УПК РСФСР) вече само по себе си представлява беззаконие. Невероятно е, че творчеството на писатели би могло да представлява държавна тайна.“^[3]

Подготовка

Александър Есенин-Волпин, заедно с физика Валери Николски, художника Юрий Титов и съпругата на Титов Елена Строева, планират събиране на площад „Пушкин“, срещу улицата с офиса на вестник „Известия“. Избират датата 5 декември, официалния празник в чест на ратифицирането на Сталинската конституция от 1936 г. от Конгреса на Съветите. Самият митинг трябва да илюстрира стриктно спазване на конституцията, която гарантира свобода на събранията и митингите,^[4] а участниците да се ограничат до искане за открит процес за Синявски и Даниел, съгласно член 111.^[5]

Откликът на това предложение от техни познати е предимно отрицателен. Мнозина възприемат идеята като утопична и опасна – въпреки че не е ясно дали срещата ще помогне на Синявски и Даниел, участниците в подобна среща вероятно ще бъдат арестувани, а кариерата им ще бъде съсипана.^[1]^{:с. 275}^[6]^{:с. 19 – 20} Идеята за подобен „митинг на гласността“ намира подкрепа сред малки кръгове от ученици в гимназията и университета като Ирина Якир, Юрий Галансков, Юлия Вишневска и Владимир Буковски, които научават за плана чрез неформалните мрежи на московската интелигенция. Сред тях са няколко ветерани от поетичните четения на площад „Маяковски“ и литературната група СМОГ.^[6]^{:с. 13 – 14}

Есенин-Волпин и Николски написват „Гражданско обръщение“. То е направено като листовка чрез самиздат и разпространено от поддръжници около Московския университет и други институции за либерални изкуства. Позовавайки се на членовете на съветската Конституция и Наказателно-процесуалния кодекс за откритите съдилища, в жалбата се напомня, че в миналото беззаконията на властите са стрували живота и свободата на милиони съветски граждани. „Кървавото минало ни призовава за бдителност в настоящето. По-лесно е да се пожертва един ден почивка, отколкото да се търпят години наред последствията от произвол, който не е спрян навреме. Гражданите имат средства за борба срещу съдебния произвол – това са „митинги на гласността“, по време на които събралите се скандират един-единствен лозунг: „Ис-ка-ме от-крит про-цес за...“ (следват имената на обвиняемите) или показват съответен плакат. Всякакви други викове или лозунги, които надхвърлят искането за стриктно спазване на закона, ще бъдат безусловно вредни и евентуално ще послужат като провокация и трябва да бъдат прекъснати от самите участници в митинга. По време на митинга е необходимо строго да се спазва реда. При първото искане на властите да се разпръснат – трябва да се разпръснат, като съобщят на властите целта на митинга.“^[3]

Демонстрация

На 5 декември на площад Пушкин се събират около 50 участници и около 200 симпатизиращи наблюдатели. Разгърнати са плакати с лозунгите „Уважавайте съветската конституция“ и „Искаме открит процес за Синявски и Даниел“. Самата среща продължава по-малко от двадесет минути. Служители на КГБ, изпратени да наблюдават събирането, бързо конфискуват плакатите и задържат носителите им за няколко часа.^[1]^{:с. 275 – 276}^[6]^{:с. 50 – 81}

След митинга около четиридесет участващи или наблюдаващи студенти са изгонени от университетите си. Юлия Вишневска и Леонид Губанов са задържани в психиатрия за един месец за разпространение на обръщението. Владимир Буковски е арестуван три дни преди планираната демонстрация и е държан в килия в продължение на осем месеца.^[1]^{:с. 275 – 276}

Последици

Публичност

Докато съветската преса игнорира събитието, то е отразено от западни медии като „Ню Йорк Таймс“.^[7] Би Би Си и „Гласът на Америка“ излъчват новината към СССР. Вероятно поради разгласяването на демонстрацията на Запад процесът е обявен за открит. Всъщност само хора със специални пропуски, одобрени от КГБ, имат право да влязат в сградата на съда, а производството и архивите остават закрити за чуждестранни наблюдатели.^[1]^{:с. 276}^[8]^{:с. 263}

Дисидентско движение

Демонстрацията се смята за първата организирана акция на съветското дисидентско движение. По същия начин спонтанното, нецензурирано изготвяне и разпространение на „Гражданското обръщение“ е едно от първите използвания на неформални мрежи за споделяне на текст, тъй наречения „самиздат“, за политически цели.^[9]^{:с. 621}

След година се състои митинг в памет на Митинга на гласността. Митингите на гласността всяка година на 5 декември стават ежегодно събитие в Москва. Те привличат редица гости, включително физика Андрей Сахаров, който се присъединява към събитието през 1966 г. след покана да се съберат „пет-десет минути преди шест вечерта и точно в шест да се свалят шапките, в знак на уважение към Конституцията, и да се стои мълчаливо, без шапки, за една минута.“^[10]^{:с. 271 – 272} Срещите продължават, докато Денят на конституцията е преместен на 7 октомври през 1977 г.^[6]^{:с. 147 – 150}

„Легалистичният“ подход да се изисква държавата да спазва съществуващите закони и гарантирани права е възприет и от следващите дисидентски фигури. Така наречените защитници на правата (правозащитники или законники) избягват морални и политически коментари за сметка на заострено внимание към правните и процесуалните въпроси. Това става обща кауза за различни социални групи в дисидентската среда, вариращи от академици до активисти в младежката субкултура. Нелегалното отразяване на арести и процеси става все по-често и води до основаването на „Хроника на текущите събития“ през април 1968 г. Този неофициален бюлетин съобщава за нарушения на гражданските права и на съдебната процедура от страна на съветското правителство и за отговора на тези нарушения от граждани в целия Съветски съюз.^[11]

Основаната на правата стратегия за несъгласие скоро се слива с идеята за правата на човека. В годините след подписването от Съветския съюз на Международния пакт за граждански и политически права през 1968 г. се появява съветското движение за човешки права. То включва фигури като Валери Чалидзе, Юрий Орлов и Людмила Алексеева. Създадени са специални групи като Инициативната група за защита на правата на човека в СССР (1969 г.), Комитетът по правата на човека в СССР (1970 г.) и Хелзинкските наблюдателни групи в Москва, Киев, Вилнюс, Тбилиси и Ереван (1976 – 1977).^[12]^{:с. 159 – 194}

Други

През 1995 г. от „Мемориал“ е публикувана книга със спомени на участниците в митинга.^[6]

Демонстрацията е разказана и в документалния филм от 2005 г. Они выбирали свободу („Те избраха свободата“).

Вижте също

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Alexeyeva, Lyudmila, John Glad. Soviet Dissent: Contemporary Movements for National, Religious, and Human Rights. Middletown, Conn., Wesleyan University Press, 1987. ISBN 0-8195-6176-2.
↑ Nathans, Benjamin. The Dictatorship of Reason: Aleksandr Vol’pin and the Idea of Human Rights under Developed Socialism // Slavic Review 66 (4). 2007. с. 630 – 663.^{[неработеща препратка]}
↑ ^а ^б Есенин-Вольпин, Александр. Гражданское обращение // Антология самиздата. Състав. Mарк Барбакадзе.
↑ Article 125 in conformity with the interests of the toilers and in order to strengthen the socialist system guaranteed freedom of assembly and meetings. Aryeh L. Unger: Constitutional Development in the USSR: A Guide to the Soviet Constitutions, New York: Pica Press. 1982. p. 156.
↑ Article 111 stated that examination of cases in all courts shall be open, in so far as exceptions are not provided for by law. Unger, Constitutional Development, p. 154
↑ ^а ^б ^в ^г ^д А. Рогинский, А. Даниэль и др. (ред.). Пятое декабря 1965 года в воспоминаниях участников событий, материалах Самиздата, документах партийных и комсомольских организаций и в записках Комитета государственной безопасности в ЦК КПСС // old.memo.ru. НИПЦ Мемориал, 2005, ISBN 5-7870-0086-2.
↑ Grose, Peter. Noted Poet Detained In Moscow Protest // New York Times. 18 December 1965. Посетен на 3 March 2013.
↑ Zubok, Vladislav. Zhivago's Children: The Last Russian Intelligentsia. Belknap Press of Harvard University Press, 2009. ISBN 978-0674033443.
↑ Komaromi, Ann. The Unofficial Field of Late Soviet Culture // Slavic Review 66 (4). 2007. с. 605 – 629.
↑ Gorelik, Gennady. The World of Andrei Sakharov: A Russian Physicist’s Path to Freedom. Oxford, Oxford University Press, 2005. ISBN 978-0-19-515620-1.
↑ Horvath, Robert. The rights-defenders // The Legacy of Soviet Dissent: Dissidents, Democratisation and Radical Nationalism in Russia. London; New York, RoutledgeCurzon, 2005. ISBN 9780203412855. с. 70 – 129.
↑ Thomas, Daniel C. The Helsinki effect: international norms, human rights, and the demise of communism. Princeton, N.J, Princeton University Press, 2001. ISBN 0691048584.

Литература

Alexeyeva, Lyudmila, John Glad. Soviet Dissent: Contemporary Movements for National, Religious, and Human Rights. Middletown, Conn., Wesleyan University Press, 1987. ISBN 0-8195-6176-2.
Alexeyeva, Lyudmila. The Thaw Generation: Coming of Age in the Post-Stalin Era. Pittsburgh, PA, University of Pittsburgh Press, 1993. ISBN 978-0822959113.
Nathans, Benjamin. The Dictatorship of Reason: Aleksandr Vol’pin and the Idea of Human Rights under Developed Socialism // Slavic Review 66 (4). 2007. с. 630 – 663.^{[неработеща препратка]}
A. Roginskii, A. Danielʹ; et al., eds. (2005).5 dekabria 1965 goda: v vospominaniiakh uchastnikov sobytii, materialakh samizdata, publikatsiiakh zarubezhnoii pressy i v dokumentakh partiinykh i komsomolʹskikh organizatsii i v zapiskakh Komiteta gosudarstvannoi beznopasnosti v TsK KPSS. Moscow, Memorial: Zvenʹia, 2005. ISBN 5787000862.

Външни препратки

А. Рогинский, А. Даниэль et al. (ред.) Пятое декабря 1965 года в воспоминаниях участников событий...
Есенин-Вольпин, Александр. Гражданское обращение // Антология самиздата. Състав. Mарк Барбакадзе. Посетен на 20 February 2013. (на руски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Glasnost meeting в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[:0-1] а ^б ^в ^г ^д Alexeyeva, Lyudmila, John Glad. Soviet Dissent: Contemporary Movements for National, Religious, and Human Rights. Middletown, Conn., Wesleyan University Press, 1987. ISBN 0-8195-6176-2.

[2] Nathans, Benjamin. The Dictatorship of Reason: Aleksandr Vol’pin and the Idea of Human Rights under Developed Socialism // Slavic Review 66 (4). 2007. с. 630 – 663.^{[неработеща препратка]}

[:2-3] а ^б Есенин-Вольпин, Александр. Гражданское обращение // Антология самиздата. Състав. Mарк Барбакадзе.

[4] Article 125 in conformity with the interests of the toilers and in order to strengthen the socialist system guaranteed freedom of assembly and meetings. Aryeh L. Unger: Constitutional Development in the USSR: A Guide to the Soviet Constitutions, New York: Pica Press. 1982. p. 156.

[5] Article 111 stated that examination of cases in all courts shall be open, in so far as exceptions are not provided for by law. Unger, Constitutional Development, p. 154

[:1-6] а ^б ^в ^г ^д А. Рогинский, А. Даниэль и др. (ред.). Пятое декабря 1965 года в воспоминаниях участников событий, материалах Самиздата, документах партийных и комсомольских организаций и в записках Комитета государственной безопасности в ЦК КПСС // old.memo.ru. НИПЦ Мемориал, 2005, ISBN 5-7870-0086-2.

[7] Grose, Peter. Noted Poet Detained In Moscow Protest // New York Times. 18 December 1965. Посетен на 3 March 2013.

[zubok-zhivagos-8] Zubok, Vladislav. Zhivago's Children: The Last Russian Intelligentsia. Belknap Press of Harvard University Press, 2009. ISBN 978-0674033443.

[komaromi-unofficial-9] Komaromi, Ann. The Unofficial Field of Late Soviet Culture // Slavic Review 66 (4). 2007. с. 605 – 629.

[gorelik-path-10] Gorelik, Gennady. The World of Andrei Sakharov: A Russian Physicist’s Path to Freedom. Oxford, Oxford University Press, 2005. ISBN 978-0-19-515620-1.

[horvath-legacy-11] Horvath, Robert. The rights-defenders // The Legacy of Soviet Dissent: Dissidents, Democratisation and Radical Nationalism in Russia. London; New York, RoutledgeCurzon, 2005. ISBN 9780203412855. с. 70 – 129.

[thomas-helsinki-12] Thomas, Daniel C. The Helsinki effect: international norms, human rights, and the demise of communism. Princeton, N.J, Princeton University Press, 2001. ISBN 0691048584.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]