Мистерията на златния часовник
Мистерията на златния часовник | |
The Adventure of the Gold Hunter | |
Автор | Адриан Конан Дойл, Джон Диксън Кар |
---|---|
Първо издание | 1954 г. Англия |
Оригинален език | английски |
Жанр | Детективско-приключенски |
Вид | разказ |
Поредица | Шерлок Холмс |
Предходна | Загадката на седемте часовника |
Следваща | Мистерията на восъчните играчи на карти |
„Мистерията на златния часовник“ (на английски: The Adventure of the Gold Hunter) е разказ на писателите Адриан Конан Дойл и Джон Диксън Кар за известния детектив Шерлок Холмс. Включен е в сборника с разкази „Подвизите на Шерлок Холмс“ (The Exploits of Sherlock Holmes) публикуван през 1954 г.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Към Шерлок Холмс за помощ се обръща свещеникът от малкия град Кембъруел до Лондон, Джеймс Епли. Местният богат земевладелец Джон Трелони умира при странни обстоятелства и за неговата смърт е заподозрян племенника на Епли, д-р Пол Грифин. Случаят предизвиква интереса на Холмс и той моли свещеника да разкаже всичко подробно.
Преди няколко години при Трелони идва младата му племенница Долорес Дейл. Тя обгрижва стария си чичо и води цялото домакинство. Но Трелони изведнъж променя завещанието си, като посочва за свой наследник не Долорес, а Пол Грифин. По време на болестта на стария Трелони Грифин му оказва качествена медицинска помощ и буквално го спасява от смърт. Трелони си е лягал около десет часа вечерта, четейки винаги глава от Библията, а е ставал много рано, в пет часа сутринта. Освен това старецът е имал златен джобен часовник, от популярния модел „Златен ловец“, който е навивал преди да заспи. Пружиненият механизъм на часовника е бил достатъчен за работата му през цялата нощ.
По време на разказа свещеника на Бейкър Стрийт идва инспектор Лестрейд и потвърждава думите на Епли, че полицията подозира именно д-р Грифин в умишлено убийство. А като мотив за престъплението – желанието му да се възползва от наследството, съгласно измененото завещание на Трелони.
Холмс, Уотсън, Епли и Лестрейд отиват на местопрестъплението. Там Холмс се среща с племенница на Трелони госпожица Долорес Дейл и нейният годеник, издигащия се адвокат Джефри Ейнсуърт. Холмс ги разпитва, изяснявайки подробности за трагичната нощ.
... Вечерта е имало силна буря, и поради това Трелони, който много се е страхувал от такова време, е помолил Ейнсуърт да остане и от време на време да поглежда в спалнята му. Адвокатът го направи три пъти: в 10.30 часа вечерта, в полунощ и в един часа през нощта. Според Ейнсуърт Tрелони е спял спокойно. Когато обаче на сутринта в спалнята е влязла прислужницата, Трелони е бил мъртъв. Д-р Грифин, който също е бил в къщата, веднага е огледал тялото, но така и не е разбрал защо старецът е починал. На влезлия в стаята свещеник му се струва, че златният часовник на Трелони е спрял. Епли се опитва да го свери и два пъти превърта стрелките му, когато изведнъж часовника неочаквано зазвънява.
Холмс кани Уотсън да огледа тялото на починалия, дома му и стаята му, в която има много шишенца с лекарства и мазила. След това Холмс навива златния часовник на Трелони и предлага на Уотсън да останат в спалнята до сутринта. Едновременно Холмс моли инспектор Лестрейд да не пуска никой да излиза от къщата на Трелони.
На следващата сутрин Холмс кани всички в спалнята и казва, че случаят е решен. Според него, Трелони е бил отровен с хлороформ. Някой е сложил памук, напоен с това вещество, на лицето на спящия Трелони за дълго време, и старецът е починал. За да прикрие следите, убиецът е намазал лицето му с вазелин, за да не остане химическо изгаряне от хлороформа. Лестрейд казва, че предположението на Холмс само потвърждава подозрението на полицията за вината д-р Грифин. Защото той има нужните медицински познания за хлороформа. Но Холмс го съветва да обърне внимание на един важен детайл: опитът на Епли на сутринта да свери часовника. Свещеникът е превъртял стрелките два пъти, а часовникът се оказал нагласен за звънене. Следователно, Трелони не го е нагласил в 10 часа вечерта, а значително по-късно. Което означава, че думите на адвоката Ейнсуърт, че в Трелони спал в 10.30 часа са неверни, и че той е убиеца. Ейнсуърт се опитва да избяга, но Лестрейд веднага го арестува.
По-късно, при разпита се изяснява мотива за престъплението. Оказва се, че Трелони наистина е променил завещанието си в полза на д-р Грифин, но не е подписал документите. Ето защо, в случай на смъртта му, цялото наследството остава на Долорес Дейл, която е сгодена за Ейнсуърт.
Интересни факти
[редактиране | редактиране на кода]Основа за написването на разказа е споменаването на случая в разказа на Артър Конан Дойл „Петте портокалови семки“.
„ | ...и най-после Кембъруелското дело за отровителство. В този случай Холмс успя да докаже, че часовникът на покойния е бил навит два часа преди пристигането на съдебните власти, от което произтичаше, че потърпевшият е легнал да спи по това време – извод, който има голямо значение за крайния изход на делото. | “ |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Сюжет и различни факти в „Predoc“ Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
- ((en)) „Мистерията на златния часовник“ от „Подвизите на Шерлок Холмс“ във „Villinocecilia“ Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Текстът на разказа в списание „Колиър“
- ((en)) Публикация в „Сън Хералд“, Сидни, 17 януари 1954 г.
|