Мирча Кришан
Мирча Кришан Mircea Krishan | |
румънски актьор и сценарист | |
Роден | |
---|---|
Починал | 22 ноември 2013 г.
|
Семейство | |
Деца | 2 |
Уебсайт | |
Мирча Кришан в Общомедия |
Мирча Кришан (на румънски: Mircea Crișan, роден на 8 август 1924 г. в железопътен вагон в Трансилвания;[1] 22 ноември 2013 г. в Дюселдорф)[2] е румънско-германски актьор.
Кришан, по рождение Маурициу Краус, е роден в Мармарош като син на немско-еврейски шоумен и майка румънка. Роден във вагон, като дете той пътува с родителите си във вагона на цирка. На 19 години той получава работа като продавач на колбаси и още тогава дебютира като статист в Baraşeum Theater, сега Държавен еврейски театър, в спектакъла Lozul cel Mare (Голямата награда) от Шолом Алейхем.[3] По-късно учи драматично изкуство с Мария Филоти в държавното драматично училище в Букурещ. През 50-те и 60-те години играе в няколко румънски филмови комедии и в театъра. Той става известна звезда в тогавашния Източен блок.
Той използва второто си гостуване в Мюзик Хол Олимпия в Париж, за да избяга във Федерална република Германия през 1968 г.[4] От 1969 г. той първоначално е дългогодишен партньор на Руди Карел в скечовете,[3] последван от единадесет години с Гизела Шлутер в Zwischenmahlzeit. Като актьор се появява в телевизионни сериали като Derrick, Police Call 110 и Großstadtrevier. Той също участва в четири епизода на телевизионния сериал Tatort между 1974 и 1987 г. Неговите филми включват Werner – Beinhart!, Schtonk! и As in Heaven, който е номиниран за Оскар за най-добър чуждестранен филм през 2005 г.
Кришан играе на фестивала Störtebeker между 1993 и 1997 г. и от 1999 до 2006 г., а през 2006 г. отива на театрално турне с Master Eder и неговия Pumuckl. През 2007 г. получава културната награда на Румънския театрален съюз (UNITER) в Сибиу. Владее немски, румънски, руски, френски, английски, български, италиански и чешки и живее в долината Майн в Хесен.
Умира през ноември 2013 г. в Дюселдорф. Погребан е в еврейското гробище в този град.[3]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Като актьор
[редактиране | редактиране на кода]- 1954: ...Și Ilie face sport – Ilie N. Ilie
- 1965: Mofturi 1900
- 1966: Corigența domnului profesor
- 1966: Faust XX
- 1967: Șeful sectorului suflete – Costică
- 1967: Maiorul și moartea
- 1970: Rudi Carrell Show
- 1974: Am laufenden Band
- 1974: Tatort
- 1975: Zwischenmahlzeit
- 1976: Derrick
- 1978: St. Pauli Landungsbrücken
- 1990: Werner – Beinhart!
- 1992: Schtonk!
- 1993: Die Männer vom K3
- 1998: Die Wache
- 2001: Polizeiruf 110
- 2002: Großstadtrevier
- 2004: Wie im Himmel
Като сценарист
[редактиране | редактиране на кода]- 1954: ...Și Ilie face sport – колаборация с Александру Анду
В България
[редактиране | редактиране на кода]Общи данни
[редактиране | редактиране на кода]- Mирча Кришан И Сорина Дан
- Лейбъл: Балкантон – ВАМ 5541
- Формат: Vinyl, 7", 45 RPM, Mono
- Държава: България
Трак лист
[редактиране | редактиране на кода]- A1 Самолет
- A2 Приказка
- B1 Краставицата
- B2 Радио
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mircea Krishan liest Ephraim Kishon // hessisches-puppenmuseum.de. Архивиран от оригинала на 22 октомври 2018. Посетен на 13 октомври 2023.
- ↑ Mircea Crișan // discogs.com. Посетен на 13 октомври 2023.
- ↑ а б в A murit marele actor de comedie Mircea Crisan // ziarpiatraneamt.ro, 28 ноември 2013. Посетен на 13 октомври 2023.
- ↑ „Nur im Urlaub lachen die Deutschen gern“, rügt Mircea Krishan // abendblatt.de. Архивиран от оригинала на 2014-08-08. Посетен на 13 октомври 2023.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mircea Crișan в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|