Направо към съдържанието

Миоко Мацутани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Миоко Мацутани
松谷みよ子
Родена15 февруари 1926 г.
Починала28 февруари 2015 г. (89 г.)
Токио, Япония
Професияписател
Националност Япония
Активен период1944—2015
Жанрдетска литература
СъпругТакуо Сегава
Уебсайтmatsutani-miyoko.net

Миоко Мацутани (на японски: 松谷みよ子; на английски: Miyoko Matsutani) е японска писателка, авторка на бестселъри в жанра детска литература.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Миоко Мацутани е родена на 15 февруари 1926 г. в Канда, Токио, Япония. Баща ѝ е адвокат. През 1943 г. завършва девическа гимназия и започва работа във Военноморския хидрографски отдел. Там на 17 години започва да пише първите си разкази за деца.

През 1945 г. се евакуира в Нагано, заради бомбардировките на Токио през Втората световна война. В Нагано през 1947 г. среща детския писател Йоджи Цубота, който след завръщането ѝ в Токио, през 1948 г. съдейства за публикуването на разказите ѝ, а после и на първия ѝ сборник от приказки „Децата, които се превърнаха в миди“ през 1951 г. Книгата е удостоена с Японската награда за детска литература от нови писатели.

Омъжва се през 1955 г. за Такуо Сегава, японски фолклорист и ръководител на кукления театър „Таро За“. Заедно със съпруга си събира разкази и приказки из селата на Япония в региона Шиншу. Те я вдъхновяват да напише историите за Татсуноко Таро. Първата книга от поредицата „Таро – синът на дракона“ е издадена през 1960 г. Книгата е удостоена с наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ и други награди.

Сред нейните многобройни награди са наградата „Нома“ за детска литература през 1964 г. за „Chiisai Momo-chan“, наградата „Акайтори“ за детска литература през 1975 г. за „Momo-chan to Akane-chan“ (Момо и Акане), наградата „Шогакукан“ за „Ano yo kara no hi“ (Огън от отвъдното).

Тя е активист на мира и в произведенията си често разглежда теми от войната и мира, като в книгата „Machinto“.

Като ръководител на фолклорен изследователски център тя събира и преразказва народни приказки от цяла Япония, като съставя сборник от 12 тома за периода Мейджи (1868 – 1912).

Миоко Мацутани умира на 28 февруари 2015 г. в Токио.

Издадени на български език

[редактиране | редактиране на кода]
  • Таро – синът на дракона (龍の子太郎), изд.: „Отечество“, София (1981), прев. Цветана Кръстева, илюстр. Ралица Николова
  • Историята на говорещото столче, изд.: „Отечество“, София (1985), прев., илюстр. Петър Терзиев
  • Моята Ане Франк (私のアンネ=フランク 直樹とゆう子の物語), изд.: „Сиби“, София (1995), прев. Ружа Стоянова, илюстр. Христо Брайков
  • 1976 ふたりのイーダ (Futari no iida) – сюжет
  • 1979 龍の子太郎 (Tatsu no ko Tarô) – по романа
  • 2010 Gekijô-ban: Kaidan resutoran – по поредицата