Направо към съдържанието

Миньо Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Миньо Георгиев
Роден
Починал
20 ноември 2017 г. (70 г.)

Националност България
Работилсаксофонист
Музикална кариера
Стилнародна музика
Инструментисаксофон
Активност1968 – 2017
ЛейбълБалкантон, Пайнер
Свързани изпълнителиАтанас Стоев

Миньо Георгиев е български саксофонист, свирил в едни от най-известните народни оркестри в Тракийска фолклорна област – Садовската група, Конушенски оркестър, оркестър „Родопи“, Леновската група и оркестър „Канарите“. Ученик е на Димо Колев.

Миньо Георгиев е роден на 1 ноември 1947 г. в село Болярино, Пловдивско. Произлиза от род с традиции в музиката. През 1925 г. неговият дядо Миньо Вълчев се заселва от Чирпан в Болярино. Бил е 15 години кмет на селото. Свирил е на цигулка. Бащата на Миньо – Георги Минев е основател на някогашната Боляринска народна група и дълги години е свирил в Леновската група. Нотно грамотен, той въвежда Миньо в музиката и го кара да свири на цигулка. Чичо му Марко Минев е известен фаготист, свирил в Софийската филхармония през 1960-те и 1970-те години. [1] Синът на Марко Минев – Емил Минев е продуцент и основател на професионален женски народен хор.[2]

Миньо завършва основното си образование в родното си място, след това учил в Перник и Пловдив. Неговият път в музиката започва след отбиване на военната си служба. Свири за кратко с групата от Гълъбово, след това две години е музикант в Садовската група. След това свири по пет години с Леновската и Конушевската групи. Следва една година с Ибряма и около 3 – 4 месеца с Георги Янев. По около година-две е бил с групите „Родопи“, „Млади тракийци“, „Астра“ и „Феникс“. С Атанас Стоев правят тандем – саксофон и акордеон.[2]

От 1990 г. до смъртта си през 2017 г. е част от група „Канарите“.[3]

  • По-случай 60-годишния юбилей му през 2012 г. е удостоен с почетния знак на община Раковски.
  • Една от обществените спирки в неговото родно място носи неговото име.
  • Фестивал на Тракийската народна музика в памет на Миньо Георгиев в село Болярино. Първо издание – 15 юли 2022.
  1. МАРКО МИНЕВ
  2. а б Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8.
  3. Отиде си легендарен саксофонист на „Канарите”