Минчо Недялков
| Минчо Недялков | |
| български гъдулар | |
| Роден |
1922 г.
|
|---|---|
| Починал | 1970 г.
|
| Музикална кариера | |
| Стил | българска народна музика |
| Инструменти | гъдулка |
| Семейство | |
| Баща | Недялко Илиев |
Мѝнчо Недя̀лков е български гъдулар.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Минчо Недялков е роден през 1922 г. Баща му Недялко Илиев, роден в град Нова Загора, по професия железар[1], е изработвал старинни оръжия. Занаятът му го принуждава да се мести от селище в селище заедно със семейството си. Минчо се ражда, докато семейството живее в село Любенова махала. След това семейството се премества в село Еленово, където преминават детските години на Минчо. По-късно се прибират в Нова Загора, където той, вече ученик, получава началното си образование. В семейството има 5 деца – двама братя и три сестри. По-големият брат Кръстьо се научава да свири на гъдулка от съсед. Малкият Минчо започва покрай брат си също да свири на гъдулка и скоро поради изявената му дарба започват да го канят да свири на всички местни празненства.[2]
По това време във връзка с основаването на Българското радио в София се издирват най-добрите изпълнители на народна музика из цялата страна, за да работят в оркестъра на радиото. Младият Минчо Недялков се явява на обявения конкурс, единодушно е одобрен от комисията и започва работа като щатен солист.[2]
През 1957 г. той постъпва на работа в новообразуващия се Старозагорски ансамбъл за народни песни и танци[3] като концертмайстор. Реализира и много солови записи в радио „Стара Загора“.[2]
През 1967 г. се основава Средно музикално училище в град Котел[4] (СМУ – Котел). Поканват го за преподавател по гъдулка, заедно с Кръстьо Великов и Стоян Чобанов. Те са първите преподаватели в СМУ – Котел. Между първите му ученици са Димитър Лавчев, Цветан Цветанов, Димчо Желязков. Освен в СМУ – Котел той е преподавал гъдулка и в градовете Омуртаг и Търговище.[2]
Минчо Недялков е починал в град Стара Загора през 1970 г. от рак.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Речник на българския език. ЖЕЛЕЗА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изработва, поправя или продава предмети, изделия от желязо.
- ↑ а б в г д Сдружение „Ромска академия за култура и образование“. Гъдуларят Минчо Недялков
- ↑ Община Стара Загора. Фолклорен ансамбъл „Загоре“.
- ↑ Национално училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев“ – Котел