Мино Сарджов
| Мино Сарджов | |
| български учител и революционер | |
 | |
| Роден |
1867 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Семейство | |
| Деца | Христина Брадинска |
Мино Петков Сарджов (Серджов) Брадински (Брадиноски) е български учител от късното Българско възраждане в Македония, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1866[2] или 1867 година в голямото мияшко село Тресонче, Дебърско, днес в Северна Македония. Внук е на Сарджо Караджа Брадина и роднина на видния сърбоманин Томо Смилянич. Брат му Матей Сарджов е свещеник.[3] В 1889 година завършва с първия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия[2] и е изпратен от Екзархията като учител в родното си Тресонче и в Галичник. В Тресонче Сарджов превръща килийното училище в светско българско училище.[4] Убеждава тресончани да построят ново гробище в селото.[5] Става член на ръководното тяло на революционния комитет в Тресонче,[1] начело с Иван Юруков.[6] Арестуван за революционна дейност лежи три години в Дебърския и Битолския затвор.[1]
След като родният му край попада в Сърбия след Междусъюзническата война, сръбските власти се опитват да го привлекат на своя страна и след като не успяват, го изселват в различни градове. Сарджов успява да избяга в България, където умира в 1924 година.[7]
Дъщеря му Христина Брадинска е комунистическа деятелка.
Манол Брадинов (Брадински или Брадиновски) на 52 (или на 46) години от Тресонче, майстор с основно образование, е македоно-одрински опълченец в 1912 година и служи в Нестроевата рота на Първа дебърска дружина.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 152.
- ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 110.
- ↑ Парцел 30 // София помни. Посетен на 13 януари 2016.
- ↑ Спомени на учителя, Варна, 1989 г., стр. 241.
- ↑ www.tresonce.com.mk[неработеща препратка]
- ↑ Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 154.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 153.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 101.
