Мино Димитров
| Мино Димитров | |
| български революционер | |
| Роден |
1872 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Минчо (Мино) Димитров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Мино Димитров е роден в охридското село Сливово, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО, а след атентат извършен от Петър Чаулев в село Песочани е арестуван и изтезаван в Битолския затвор. През Илинденско-Преображенското въстание е четник в четата на Сотир Атанасов в кривопаланечко. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 4 рота на 9 велешка дружина.[1]. След това е заловен от новите сръбски власти и е вкаран в затвор. След освобождението му емигрира в България. Живее в бедност и е член на Илинденското дружество в София. Умира на 16 май 1936 година в Муселиево, погребан е с пари от местния клон на популярната банка.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 222.
- ↑ Сидеровъ, Т. Тѣлата гаснатъ, споменитѣ и духътъ живѣят // Илюстрация Илиндень 5 (75). Илинденска организация, Май 1936. с. 14.
