Министерство на снабдяването и държавните резерви на България
Министерство на снабдяването и държавните резерви (МСДР) е държавна институция в Народна република България с ранг на министерство, съществувала в периода 1968 – 1981 година.
История
[редактиране | редактиране на кода]Министерствотото е създадено на 27 декември 1968 г.[1][2][3], наследявайки функциите на Главното управление на материално-техническото снабдяване. То е централен орган за управление, отговарящ за държавната политика по съхранението, движението и използването на материалните ресурси в Народна република България. Министерството провежда единно ръководство по организацията на материално-техническото снабдяване и съчетава икономическите и административните методи на ръководство. Компетенциите му включват издаването на правилници, наредби и заповеди по дейността на материално-техническото снабдяване.[4]
Основните задачи на министерството са участие в разработването на държавния план съвместно с Държавния комитет за планиране и отговорност за неговата материална обвързаност. За тази цел министерството разработва материални баланси, разпорежда се с оперативните запаси от суровини и материали, дава заключения по балансите на други министерства и стопански организации и осъществява методическо ръководство и контрол по тези баланси.
Министерството съгласува производствените програми на предприятията по частта за материално-техническото снабдяване, разпределя вноса по външнотърговски организации, ръководи снабдяването със суровини и материали, издава разпоредби за разпределянето и съхранението на дефицитни суровини и материали и създава условия за преминаване на снабдителната дейност на търговска основа. Ръководството се изгражда чрез съчетаване на единоначалието с колективния принцип.
В структурата на министерството функционират Електронноизчислителен център, Научноизследователска група и редакцията на бюлетин „Материално-техническото снабдяване“. То ръководи и подпомага всички пласментно-снабдителни организации в Народна република България за ефективно снабдяване на народното стопанство. В системата на министерството действат различни стопански организации като: ДСО „Териториално снабдяване“, ДСО „Рудметал“, ДСО „Химснаб“, ДСО „Петрол“, ДСО „Вторични суровини“, ДСП „Наука и техника“, Главно управление за държавния резерв, ВТП „Химимпорт“, ВТП „Рудметал“, Отделение за изследване, проучване и експериментална дейност на складовото стопанство и окръжни пласментно-снабдителни организации.
Министерството е закрито на 17 юни 1981 г.[5][6]
Структура
[редактиране | редактиране на кода]- Централно управление
- Ръководство
- Министър
- Заместник-министри
- Отдели
- „Планиране и материални баланси“
- „Контрол и координация“
- „Нормиране и използване на материалните ресурси“
- Инспекция за контрол по разхода на материалите
- „Организация и методология на снабдяването“
- „Развитие на техническата база и снабдяването и контрол по инвестициите“
- „Административен“
- „Бюджетно-счетоводен и всички общофункционални обслужващи звена“
- „Договори и арбитраж“
- „Финанси и икономически нормативи“
- „Планово-икономически“
- „Финансово-счетоводен“
- Институт за нормиране и ефективно използване на материалите
- Държавен ведомствен арбитраж
- Управление на материалните ресурси
- Ръководство
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Назначено с Указ № 1156 от 27 декември 1968 г., обнародван в „Държавен вестник“, брой 1, от дата 3 януари 1969 г.
- ↑ Цураков 2010, с. 294.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 35; а.е. 453, Протокол № 453 от 24 декември 1968 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за структурни и кадрови промени в органите на ЦК на БКП и в МС, с. 4.
- ↑ Методиев В., Стоянов Л. Българските държавни институции 1879-1986. София, 1987. с. 232 – 234.
- ↑ Закрито с Указ № 1126 от 17 юни 1981 г., обнародван в „Държавен вестник“, брой 49, от дата 23 юни 1981 г.
- ↑ Стенограма от второ заседание на VIII Обикновено Народно събрание, сряда 17 юни 1981 г., с решение за сливане, закриване и преименуване на министерства и други ведомства, с. 44-45.
