Мильо Попризов
| Мильо Попризов | |
| български революционер | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Мильо Божинов Попризов (изписване до 1945 година: Мильо Божиновъ попъ Ризовъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1879 година[2] в струмишкото село Колешино, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.[1] В 1904 година се присъединява към ВМОРО и действа като куриер и милиционер до 1912 година. Пренася оръжие и дрехи за колешинската чета. Продължава с революционната дейност и след като Струмишко попада в Кралството на сърби, хървати и словенци в 1919 година. Предаден от шпионин, Попризов е арестуван, малтретиран и осъден в Скопие на 2 години строг тъмничен затвор. След 18 месеца излизаот затвора и продължава да се занимава с революционна дейност.[3]
На 27 април 1943 година, като жител на Колешино,[1] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 366.
- ↑ Към 27 април 1943 година е на 64 години.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 367.
