Направо към съдържанието

Милош Земан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милош Земан
Miloš Zeman
чешки политик
Земан през 2017 г.
Земан през 2017 г.

Роден

Религияатеизъм
Националност Чехия
Учил вПражки икономически университет
Политика
ПартияГраждански форум (1990 – 1991)
Чешка социалдемократическа партия (1992 – 2007)
Партия на гражданските права (2009 – 2022)
Президент на Чехия
8 март 2013 – 8 март 2023
Семейство
СъпругаБланка Земанова (1971 – 1978)
Ивана Земанова (1993 – )
Деца2

Подпис
Уебсайтwww.zemanmilos.cz
Милош Земан в Общомедия

Милош Земан (на чешки: Miloš Zeman) е чешки политик от Партията на гражданските права (преди това от Чешката социалдемократическа партия до 2009 г.), министър-председател на Чехия през 1998 – 2002 година и президент от 2013 до 2023 година. През 1993 – 2001 година оглавява Чешката социалдемократическа партия, превръщайки я във водещата лява партия в страната. През 1996 – 1998 година е председател на долната камара на парламента, а през 1998 – 2002 година оглавява правителството.

През 2003 година Земан се кандидатира за президент, но губи изборите от Вацлав Клаус. След конфликт с ръководството на Чешката социалдемократическа партия, през 2009 година основава Партията на гражданските права – Земановци, която не успява да влезе в парламента през следващата година.

През януари 2013 година Земан отново е кандидат за президент и печели на втори тур с 54,8% от гласовете срещу Карел Шварценберг.[1] Милош Земан е третият поред президент на Чешката република и първият, избран на преки всеобщи избори[2] с избирателна активност 59,11%.

Среща на Земан с израелския президент Реувен Ривлин в Прага, 21 октомври 2015 г.

Земан е роден на 28 септември 1944 година в град Колин[3] в семейството на пощенски чиновник и учителка. Родителите му се развеждат скоро след раждането на сина им. Милош израства с майка си.

Учи в Колин: първите 9 години – в начално, а от 1959 до 1963 г. – в средно икономическо училище. Поради референции към Томаш Масарик, на Земан е забранено да продължи образованието си във ВУЗ. От 1963 до 1967 г. работи в строителството. През 1965 г. получава разрешение да учи във ВУЗ, и започва задочно обучение в пражкия Икономически университет. През 1967 г. преминава към редовна форма на обучение. През 1969 г. защитава дипломата си с отличие под името „Футурология и бъдеще“. В периода 1969 – 1970 г. е преподавател в същото висше училище.

През 1968 г. влиза в Комунистическата партия на Чехословакия, а две години по-късно е изключен от нея поради несъгласие с влизането на войски на Варшавския договор в страната и началото на т.нар. „нормализация“.

В периода 1971 – 1984 г.работи в компаниите „Noctua“, „Technosport“ и „Sportpropag“. От 1985 до 1989 г. се занимава с изследователска работа. От 1990 до 1992 г. е сътрудник на Института за прогнозиране към Академията на науките на Чехословакия. През 1990 – 1992 г. е и депутат в парламента.

От февруари 1993 г. до 7 април 2001 г. е председател на ЧСДП. В периода 1996 – 1998 г. е председател на Палатата на депутатите на Парламента на Чешката република. От 17 юли 1998 г. до 15 юли 2002 г. е председател на правителството на Чехия.

След неуспешно проведените избори за Сенат и регионални избори доброволно напусна всички ръководни длъжности. През 2003 г. излиза на балотаж за поста президент на Чехия, но поради разногласия в собствената си партия губи от Вацлав Клаус. По-късно, през 2007 г., напуска социалдемократическата партия заради конфликт с новото ръководство на партията.

На президентските избори през януари 2013 г., първите преки президентски избори в историята на Чехия, в първия тур заема първото место, получавайки 24,21 % от гласовете. Преминава във втория тур заедно с Карел Шварценберг и го побеждава с 54,8 % от гласовете. На 18 март 2013 г. Земан встъпва в длъжността президент на Чехия в Прага.[4]

Женен, с втори брак. От втората си жена има дъщеря Катержина, а от първата – син Давид. Земан е атеист.[5]

Земан в полския сенат, 24 май 2013 г.

Известен е със своите недипломатични коментари по адрес на редица съвременни политически дейци както чешки, така и световни, като Йорг Хайдер и Ясер Арафат, както и с отношението си към народи и етноси.

Така например през пролетта на 1999 г., по време на преговори с германския канцлер Герхард Шрьодер, нарича декретите на Бенеш „затихнали“. През февруари 2002 г. австрийският канцлер Волфганг Шусел казва, че декретите на Бенеш са „мъртви“ и призовава двете страни да приемат нова съвместна декларация, но председателят на Камарата на депутатите (бъдещия президент на Чешката република) Вацлав Клаус нарича искането нереалистично, позовавайки се на по-рано подписана декларация, осъждаща жестокостите при депортирането, като на окончателна. След това по същия начин Земан описва судетските немци като „предатели на родината“ и „хитлерови легионери“, което е осъдено от министъра на външните работи на Германия Йошка Фишер и министър-председателя на Бавария Едмунд Щойбер.

Земан призовава за премахването на визите за граждани на Русия, както и е против влизането на Украйна в НАТО.[6]

Той също е и един от малкото европейски лидери, приели поканата за участие на парада на победата в Москва през 2015 г.[7] Както уточнява Земан, целта на посещението му не е самото присъствие на парада, е да почете паметта на милионите съветски жертви.[8]