Милотице (замък)
| Милотице | |
.jpeg) | |
 Местоположение | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Чехия |
| Основател | Чехия |
| Сайт | www.zamek-milotice.cz |
| Милотице в Общомедия | |
Милотице (на чешки: Milotice) е бароков замък, разположен в едноименната община в окръг Ходонин. Има един от най-добре запазените комплекси от сгради и градинска архитектура от бароковия период.
През 2019 г. в замъка е заснет филмът „Последният аристократ“ на режисьора Иржи Вейделек, базиран на книгата на местния кастелан Евжен Бочек.
Собственици
[редактиране | редактиране на кода]Първите известни собственици на Милотице са владетелите на Ронов през 1360 г. От второто десетилетие на XV век имението е във владение на владетелите на Мораван, при които Милотице става укрепено седалище на хуситите. През 1460 г. те са заменени от рода Краварж, а в началото на 80-те години на същия век – от владетелите на Ойнице. В края на XV век вече родът Застрижизъл притежава имението със замъка, и прави Милотице център на обширните си владения. След 60-годишното им управление, имението преминава в ръцете на рода Жеротини. През втората половина на 16 век настъпва период на честа смяна на собствениците – Жеротините са заменени последователно от владетелите на Липа, Хаугвицови от Бискупице, Бернард Лудвик Товар и Кристина от Рогендорф. Още по-чести промени в собствеността настъпват през първата половина на 17 век. Те са свързани с продължаващата Тридесетгодишна война, която води до фактическо опустошение на имението. Сред по-известните собственици на Милотице от това време е Албрехт от Валенщайн.
Напълно опустошеното имение е купено през 1648 г. от Габриел Серений, по-късно моравски земски хетман, който веднага започва възстановяването му. През 1715 г. в замъка е роден Карел Йозеф Адолф, син на придворния художник на рода, Йозеф Франтишек Адолф. [1] Серениите владеят Милотице, заедно с замъка, до 1811 година. Между 1811 и 1888 г. замъкът е записан като собственост на имената на владетели от родовете Хосо д'Алекур и Ардег.
От 1888 г. до 1945 г. замъкът и свързаното с него имение са под контрола на рода Зейлерн. За основател на клона на рода в Милотице се смята Карел Максмилиан Зейлерн-Аспан, който през 1849 г. се жени за една от наследничките на имението, Мария Алойзия Ардег. Синът им, Карел Франтишек Зейлерн, през 1888 г. изкупува всички наследствени дялове и става едноличен собственик на Милотице. Карел Франтишек,[2][3] който няма деца, завещава имението на племенника си Ладислав Зейлерн, който живее в замъка от 1916 г. до 1945 г., когато сградата е конфискувана въз основа на Бенешовите декрети.
.JPG)
Съвременният замък е собственост на държавата, управлява се от Националния институт за паметниците и от 1974 г. е отворен за публични посещения.
| година | Брой посетители |
|---|---|
| 2015 | 31 429 |
| 2016 | 37 020 |
| 2017 | 44 241 |
| 2018 | 42 684 |
История на строителството
[редактиране | редактиране на кода]На мястото на днешния замък първоначално е имало укрепена къща с ров, спомената през XIV век. До днешно време е останал само ровът около замъка. Някъде между 1586 и 1596 г. укрепената къща е преустроена в едноетажен замък в ренесансов стил, собственост на Бернар Лудвик Товар от Айнзефелд в Долна Австрия. През 70-те години на XVII век, на сградата е изграден втори етаж, а по-късно са построени четирите ъглови кули.
Замъкът придобива съвременния си бароков облик след две реконструкции при Карел Антонин Серений, през 1719 – 1725 и 1738 – 1743 г. Въпросът за архитектите все още не е установен със сигурност, за такива са смятани Доменико Мартинели, Йохан Бернар Фишер от Ерлах, Антонио Сол и Кристиан Александър Едтъл. В началото на 21 век, бърненският майстор-строител Франтишек Бенедикт Кличник, който ръководи строителните работи по време на първата фаза на промените в замъка през 1719 – 1722 г., започва да се свързва и с втората фаза на бароковите промени, когато създава овалното оформление на двора. Промените по сградата в периода 1723 – 1743 г. са извършени от Мартин Пахност, майстор зидар от Ходонин.
От 18 век няма значителни строителни модификации, което прави района на замъка Милотице един от най-запазените комплекси от сгради и градинска архитектура от бароковия период в Чехия.
Градини
[редактиране | редактиране на кода]Френска барокова градина
[редактиране | редактиране на кода]
Първото споменаване на декоративната градина на замъка Милотице е от 1637 г. Първоначалните работи по френската барокова градина в източната част на комплекса са от 1716 г., вероятно под ръководството на виенския градински архитект Йохан Антон Цинер. Точната форма от това време не е известна, но е документирано съществуването на няколко малки летни беседки и каменна волиера. През първата четвърт на 19 век градината е частично преобразувана в английски парк. През 20 век по оста на парка са издигнати двойка фонтани. Реставрацията на френската градина е извършена в периода 1968 – 1972 г. по проект на бърненския архитект Душан Ридъл.
Фазанерия
[редактиране | редактиране на кода]
Зведообразната фазанерия, със сходящи алеи и ловен павилион на мястото на събирането им, е построена през 60-те години на 18 век от тогавашния собственик Франтишек Лудвик Серений. Пространството е в непосредствена близост до северната страна на френската барокова градина. През 19 век фазанерията допълнително е романтизирана с изграждането на готически павилион, така наречените Руини. В края на 20 век е изграден и малък рибарник.
Цветна градина
[редактиране | редактиране на кода]Градината за съхранение на цветя е реновирана през 2013 г. по оригинала от 19 век и е свързана с южната част на френската барокова градина. Тя е разделена аксиално на три квадратни единици и завършва с езерце. Градината е използвана по време на последния собственик за нуждите на сградата, като снабдявала замъка с цветя за украса, зеленчуци и плодове, и е осигурявала семена за освежаване на алеите на парка.
Забележителности в района
[редактиране | редактиране на кода]
- Приземна зала – зала на приземния етаж от 1722 г., свързваща вътрешния двор с градинския партер
- Оранжерия – две сгради от 1738 – 1743 г., в които са отглеждани екзотични растения и дървета; в днешно време в тях има изложба на моравски барокови скулптури
Готически павилион от първата четвърт на 19 век - Статуя на бог Янус – двуглава скулптура на горния партерен етаж, през Ренесанса бог Янус се е считал за символ на миналото и бъдещето
- Статуя на мечка с герба на рода Застрижил – донесена в Милотице от замъка в Сватоборжице
- Каменна чешма на горния партерен етаж – построена от последния собственик Ладислав Зейлерн през 1921 г.
- Ренесансов фонтан – построен през 1587 г. от Бохуш Морковски от Застрижил за замъка в Сватоборжице, прехвърлен в Милотице през 20 век
- Поклонна ниша на св. Йоан Непомуцки – оформена през 1765 г. от Франтишек Лудвик Серений в оградната стена на фазанерията
- Ловен павилион – издигнат в центъра на фазанерията през 1766 г.
- Готически павилион – датиран към първата четвърт на 19 век, преди това заобиколен с воден ров и с вътрешна декорация от натрошен камък
Разглеждане на забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
Основна схема
[редактиране | редактиране на кода]През 2005 г. интериорът на замъка Милотице претърпява промени, насочени към привеждане на представителните пространства на замъка към действителния им изглед от първата половина на 20 век, когато замъкът е обитаван от семейство Зейлерн-Аспан. По време на обиколката посетителите разглеждат начина на живот и ежедневието на последния собственик Ладислав Зейлерн, съпругата му Антоанета (родена Лудон) и четирите им деца. Обиколката е проектирана въз основа на разказите на дъщерята на последния граф на Милотице, Марие Хенриета Зейлерн (1918 – 2008).
Костюмирани обиколки
[редактиране | редактиране на кода]В района на замъка е възможно да се заемат реплики на рокли от епохата на барока, рококо или романтизма за разходки из градината и дворовете. Дрехите са направени в шивашката работилница на замъка. През месеците май и юни за децата от детските градини и от 1-ви до 3-ти клас се организират специални обиколки с костюми, по време на които децата, облечени в костюми от замъка, са предвождани от самата „графиня на Милотице“.
През годината в района на замъка се провеждат редица културни събития, сред които етнографският куойвски фестивал Долнячка.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Изглед към замъка от пътя -
Замъкът Милотице -
Вътрешният двор на замъка с ренесансови аркади -
Сфинкс от входния мост -
Поклонната ниша на св. Йоан Непомуцки -
Алея с габър във френската градина
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Matriční záznam o narození a křtu Архив на оригинала от 2019-01-11 в Wayback Machine. farnost Milotice
- ↑ Franz Karl Graf von Seilern // с. 3.
- ↑ Denní zprávy // с. 2.
- ↑ PAMATKOVE OBJEKTY // Архивиран от оригинала на 2020-03-18. Посетен на 2020-04-26.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- JEŘÁBEK, Tomáš. Barokní zámek Milotice. Brno: Památkový ústav v Brně, 1998. ISBN 80-85032-42-2. S. 47
- Miroslava Bočková a Veronika Selucká. Milotice 1341 – 1945.: Obec Milotice, 2003. S. 238.
- KUNDRATOVÁ, Miroslava. Velkostatek Milotice v letech 1916 – 1945. Brno, 2009. Bakalářská práce. Masarykova univerzita, Filozofická fakulta. Vedoucí práce Lukáš Fasora.
- LUNGA, Václav. Zámek Milotice. Kroměříž: Národní památkový ústav, územní památková správa v Kroměříži, 2017. ISBN 978-80-87231-45-6.
- SCHLAUCHOVÁ, Michaela. Muzeologická literatura v knihovnách zámku Milotice a Vranov nad Dyjí. Brno, 2010. Bakalářská práce. Masarykova univerzita, Filozofická fakulta. Vedoucí práce Pavel Holman.
- SYNKOVÁ, Lucie. Projektové vyučování baroka v hodině dějepisu na příkladě barokního zámku Milotice. Brno, 2009. Diplomová práce. Masarykova univerzita, Pedagogická fakulta. Vedoucí práce Kamil Štěpánek.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Milotice (zámek) в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |