Направо към съдържанието

Милко Бичев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милко Бичев
български архитект
Роден
Починал
3 юни 1972 г. (75 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИзкуствознание, Архитектура
Работил вХудожествена академия в София
Държавна политехника

Милко Петров Бичев е български архитект, изкуствовед.

Милко Бичев е роден на 27 май 1897 година във Варна. Завършва математика през 1920 г. в Софийския университет. Завършва архитектура във Висшето техническо училище в Дрезден (1925), като същевременно учи и история на изкуството. След завръщането си в България работи като архитект в БДЖ през 1925 – 1932 г.

През периода 1932 – 1935 г. е лектор по архитектура в Художествената академия в София. До 1947 г. е главен архитект и началник отдел в Софийската община. Преподавател на първите студенти архитекти, като доцент по История на архитектурата на Възраждането и Новото време (1947 – 1951) в Държавната политехника. От 1951 година е редовен професор и ръководител на катедра „История и теория на архитектурата“ в Архитектурния факултет.[1]

Удостоен е с почетното звание „заслужил деятел на културата“ (1969).

На Милко Бичев е наречена улица в квартал „Подуяне“ в София (Карта).

  • Италиански дворци през Ренесанса, издател Печатница „Стопанско развитие“ – София (1943),
  • Архитектурата на Ренесанса в Италия и другите западноевропейски страни, издател „Наука и изкуство“ (1954),
  • Български барок, издател „Наука и изкуство“ (1955),
  • Архитектурата на новото време. XVII и XVIII век, издател „Техника“ (1958),
  • L'architecture en Bulgarie/Българската архитектура, издател: Editions el langues Etrangeres, Sofia (1961),
  • Стенописите в Иваново, издателство „Български художник“ (1965),
  • Леон Батиста Алберти – литературно-историческа студия, издател „Наука и изкуство“ (1983).
  1. Алманах. Първите студенти и преподаватели по архитектура – 1943. София, Висш институт по архитектура и строителство – архитектурен факултет, 1993. с. 214. М. Класанов и колектив
  • Енциклопедия България в 7 тома, т. 1 (А-В), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1978 г.