Милияна Каймакамова
| Милияна Каймакамова | |
| български историк | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Средновековна българска история |
| Работила в | Софийски университет |
| Титла | професор |
Милияна Василева Каймакамова е български историк, медиевист[1], професор в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 22 януари 1951 г. в Смолян в семейството на актьора от Родопския драматичен театър Васил Каймакамов. През 1973 г. завършва история в Софийския университет. В периода 1972 – 1979 г. е асистент по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет. През 1979 г. защитава дисертация на тема „Историко-летописната традиция в средновековна България – VІІ- ХІІ в“, присъдена ѝ е научна степен доктор по история. От същата година е главен асистент по средновековна българска история. През 1984 г. специализира в Прага, 1986 и 2002 г. – в Гърция, 1987 г. – в Париж, 1988 г. – в Рим, 2002 г. – в Кьолн. През 1985 г. ѝ е присъдено научното звание доцент, хабилитира се с труда си „Българската кратка хроника в среднобългарския превод на Манасиевата хроника“. През 1999 – 2003 г. е заместник-декан на Историческия факултет. В периода 1984 – 1993 г. чете лекции и в Югозападния университет.[1] Преподава и във филиала на Пловдивския университет в Смолян. През 2011 г. е избрана за професор.[3][2]
Преподава история на средновековна България, духовна култура на средновековна България, българска средновековна историопис, българско изворознание, ч.І[2]
Научни публикации
[редактиране | редактиране на кода]Научните приноси на Милияна Каймакамова са главно в историческата историопис на средновековната българска история.[3][2] Най-важните от тях са:
- Старобългарското историко-летописно творчество от средата на ІХ до началото на ХІ в. – Годишник на Софийски университет – Исторически факултет, Т. 79, 1982, 35 – 92.
- Българска средновековна историопис (монография) София, 1990.
- Историографската стойност на Български апокрифен летопис – В: Civitas Divino-Humana. In honorem annorum LX Georgi Bakalov. С., 2004, с. 417 – 441 (студия).
- Образуването на българската държава в българската средновековна историопис. – В: Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. С., 2006, 59 – 87.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Чолов, Петър. Български историци. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 145 – 146.
- ↑ а б в г Проф. д-р Милияна Василева Каймакамова // clio.uni-sofia.bg. Архивиран от оригинала на 2016-09-29. Посетен на 17 юли 2016 г.
- ↑ а б Рецензия от проф. Василка Тъпкова-Заимова // uni-sofia.bg, 29 юли 2011 г. Посетен на 17 юли 2016 г.
|
