Милан Решетар

Милан Решетар Milan Rešetar
сръбски филолог
Роден	1 февруари 1860 г. Дубровник, Австрийска империя
Починал	14 януари 1942 г. Флоренция, Кралство Италия
Учил в	Загребски университет
Научна дейност
Област	Филология, история
Работил в	Виенски университет Загребски университет
Милан Решетар в Общомедия

Мѝлан Рѐшетар (на сръбски: Милан Решетар/Milan Rešetar) е австроунгарски и после югославски учен – езиковед, литературовед и историк (изследовател на миналото на Дубровнишката република).

Биография

Завършва гимназия в родния Дубровник. Следва класическа филология и славистика във Виена и Грац.

Учителства в гимназиите на Копер, Задар и Сплит. Защитава докторантура в Грац (1891). Уредник е на хърватското списание Lista državnih zakona във Виена (1891 – 1894).

После става преподавател в Балканската комисия на Виенската академия. След това е доцент по словенска филология във Виенския университет от 1908 г. (където е сътрудник и ученик на Ватрослав Ягич) и професор в Загребския университет от 1919 до пенсионирането му през 1928 г.

След пенсионирането си живее във Флоренция, където прдължава да се занимава с научни изследвания. Става член на Сръбската кралска академия през 1940 г.

Научни интереси

Основните области на научните му изследвания са в диалектология и акцентологията на южнославянските езици. По югославско време е считан за основател на дисциплината „Югославска диалектология“, която разглежда диалектите в общия сърбохърватския език, съответно „сърбохърватскословенски език“.

В по-ново време научните изследвания на Милан Решетар са подложени на критически анализ предвид историко-политическия контекст на възникването им - Милан Решетар се обявява за „сръбски католик“ от Дубровник, а по-късно и за югославянин по националност.

Библиография

• Die serbokroatischen Kolonien Süditaliens, Wien 1911 (Südslawische Dialektstudien; 5; Schriften der Balkankommission, Linguistische Abteilung; 9).
• Elementargrammatik der kroatischen Sprache / Elementargrammatik der serbischen Sprache, Zagreb 1916.
• Dubrovačka numizmatika, 2 Bände, Belgrad 1924/25.
• Der Štokavische Dialekt, Wien 1907 (Schriften der Balkankommission, Linguistische Abteilung; 4).
• Antologija dubrovačke lirike, Belgrad 1894.
• Najstarija dubrovačka proza, Belgrad 1952 (Posebna izdanja: Odeljenje Literature i Jezika / Srpska Akademija Nauka; 192).
• Die Čakavština und deren einstige und jetzige Grenzen. In: Archiv für Slavische Philologie 13 (1890).
• Ispravci i dodaci tekstu starijeh pisaca dubrovačkijeh. In Rad JAZU 119 (1894).
• Zadarski i Ranjinin lekcionar, Zagreb 1894 (Djela JAZU 13).
• Die ragusanischen Urkunden des 13.–15. Jahrhunderts. In: Archiv für Slavische Philologie 16–17 (1894–95).
• Sammlung Rešetar. In: Monatsblatt der numismatischen Gesellschaft in Wien 10 (1916).
• Stari dubrovački teatar. In: Narodna starina 1 (1922).
• Nikša Zvijezdić, dubrovački srpski kancelar XV. vijeka. In: Glas – Srpska kraljevska akademija, 169 (1936).
• Najstariji dubrovački govor. In: Godišnjak Srpske kraljevske akademije 50 (1940).