Микун
| Микун Микунь | |
| — град — | |
 | |
  Микун  Микун | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Коми |
| Район | Уст Вимски |
| Площ | 14 km² |
| Население | 9919 души (2016) 709 души/km² |
| Основаване | 1937 |
| Град от | 1959 |
| Пощенски код | 169060 |
| Телефонен код | +7 82134 |
| МПС код | 11, 111 |
| Часова зона | UTC+3 |
| Микун в Общомедия | |
Ми́кун (на руски: Микунь; на коми: Микунь) е град в Коми, Русия. Разположен е на около 83 km северозападно от Сиктивкар. Към 2016 г. има население от 9919 души.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селището е основано през 1937 г. във връзка със строителството на железопътната линия Сиктивкар – Микун – Кослан. Жп гарата е открита през 1942 г. Топонимът произлиза от диалектна форма на името „Николай“: Миколай – Микола – Микунь. Още от създаването си служи като място за изгнание на политически затворници. През 1948 г. получава статут на селище от градски тип, а от 1959 г. е град.[2]
През 1967 г., като част от икономическото сътрудничество между СССР и Народна република България, в Микун пристигат първите български дърводобивни работници, които е трябвало да усвояват тайгата.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]| 1959[4] | 1970[5] | 1979[6] | 1989[7] | 1996[2] | 1998[2] | 2000[2] |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 11 347 | 10 389 | 11 326 | 12 507 | 12 300 | 12 200 | 12 200 |
| 2003[2] | 2005[2] | 2007[2] | 2009 | 2010 | 2011[2] | 2012 |
| 11 700 | 11 400 | 11 100 | 10 803 | 10 730 | 10 700 | 10 414 |
| 2013 | 2014 | 2015 | 2016[1] | |||
| 10 287 | 10 179 | 10 088 | 9919 |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]
В града работят основно предприятия, заети в сферата на железопътния транспорт.[2] Той е важен железопътен възел в Коми.
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б ((ru)) Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2016 года
- ↑ а б в г д е ж з и ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Микунь (Республика Коми)
- ↑ Йордан Чалъков. Проклятието на гората. София, Арткомерс – Виктор, 1994. ISBN 9548011018.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1959 года.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1970 года.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1979 года.
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1989 года. Численность городского населения.
| |||||||||||||||||
