Направо към съдържанието

Микроблог

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Микроблог (на английски: microblog) е тип блог, който се изразява в представянето на информацията чрез къси съобщения. Обикновено съобщенията са в порядъка на 140 – 160 символа. Става популярен през 2007 г. със създаването на Twitter, най-голямата микроблогова система в света.

Микроблогът се различава от традиционния такъв, по това, че неговото съдържание е по-малко от това на традиционния блог. Микроблоговете „позволяват на потребителите си да разменят малки елементи от съдържанието на микроблога, като например къси изречения, собствени снимки или видео връзки“.[1]

Както при традиционното блогване, така и при микроблоговете, микроблогърите публикуват както простички теми, от рода на „какво правя в момента“, така и тематични, като например „спортни коли“. Съществуват и микроблогове с реклами, които популяризират интернет страници, услуги и/или продукти и сътрудничество в организация.

Някои микроблогови услуги предлагат например лични настройки, които позволяват на потребителите да настроят кой може да чете техните микроблогове или предлагат алтернативни начини за вписване, освен уеб-базираните интерфейси. Те могат да включват изпращане на текстови съобщения, съобщения чрез чат програми, имейл, или дигитален звук.

Първите микроблогове са тъмбълогове.

Блогването се е видоизменило в по-прости видове (по-специално – линк-, мобилно-, аудио- и видеоварианти), но не мисля, че съм виждал блог, като този на Chris Neukirchen’s Anarchaia, който сглобява коренно различни по вид цитирания (линкове, цитати), в много дълъг, егоцентричен и объркан тъмбълог.

Уебдизайнерът Джейсън Котке, един от пионерите в блогването, описва тъмбълоговете през 2005 г.:[2]

Тъмбълог е бърз и спонтанен поток на мисълта, нещо като линклог, с напомнящи препратки, но и с нещо повече от препратки. Те ми напомнят на по-стар начин на блогинг в миналото, когато хората правеха сайтовете на ръка, преди Movable Type да направи заглавията на публикациите задължителни, да превърне въведенията на блоговете в кратки статии на списания и публикациите принадлежаха на разговор, разпръснат из цялата блогосфера. Robot Wisdom и Bifurcated Rivets са два по-стари вида уеблога, които приличат много на тези тъмбълогове, с минимален брой коментари, малко крос-блог бърборене, най-оскъдния полъх на завършена, публикувана работа, почти чисто редактиране... наистина само начин на бързо публикуване на „неща“, на които попадаш всеки ден в мрежата.

През 2006 и 2007 година, терминът микроблог влиза в по-голяма употреба за такива услуги, осигурени от Tumblr и Twitter.

Други разпространени услуги са whatyadoin.com, Plurk, Emote.in, PingGadget, Beeing, Bentio, Jaiku и identi.ca, а социални мрежи с подобна на микроблоговете функционалност, познати повече като промяна на положението – Facebook, MySpace, LinkedIn, JudgIt, и XING.

Няколко проучвания, направени най-вече от Harvard Business School и Sysomos, анализират обичайното поведение на услугите на микроблогинга.[3][4] Много от тези проучвания показват, че за услуги като Twitter, има малка група от активни потребители, допринасящи за повече от дейностите.[5] Sysomos' Inside Twitter [4] – проучване, направено сред повече от 11 милиона потребители, показва, че 10% от потребителите на Twitter се справят с 86% от всички дейности на Twitter.[4]

Twitter, Facebook и други социални мрежи стават и платформа за маркетинг и връзки с обществеността,[6] с рязък растеж в номера на търговците на социални медии. Проучването на Sysomos показва, че тази специфична група от търговци в Twitter е много по-активна от обикновените потребители, като 15% от тях следят повече от 2000 души. Това рязко се отличава от само 0.29-те % от общия брой потребители на Twitter, които следят повече от 2000 души.

Услугите на микроблогинга са и важен източник на промени на новини в реално време, за скорошни кризисни ситуации, като например терористичните атаки в Мумбай или иранските протести.[7][8] Поради късите си по същност промени на положението, потребителите публикуват новини бързо, достигайки тяхната аудитория за секунди.

Услугите на микроблогинга променят начина, по който е консумирана информацията. Това дава правото на гражданите да действат, като сензори или източници на данни, които могат да доведат до важна информация. В днешно време, хората споделят какво наблюдават в обкръжението си, информация за събития и какво е тяхното мнение по определени теми, като например правителствената политика в здравеопазването. Освен това тези услуги съхраняват редица метаданни от публикациите, като например мястото и времето на споделените публикации. Цялостният анализ [9], на тези данни, включва различни измерения, като пространство, време, отношение, структура на мрежата и други и предоставя възможности за разбиране на социалните схващания на хората, за определени случаи на интереси, за напипване пулса на масите или платформа за разясняване на обстановката и среда за комуникация по време на кризисно управление.

Откритията на проучването на Емили Пронин от Принстънски университет и Даниел Вегнер от Харвардски университет допринасят за бързия растеж на микроблогинга. Проучването предлага връзка между къси изблици на дейности и чувства на повишено настроение, сила и творчество.[10]

Микроблогове за организационна употреба

[редактиране | редактиране на кода]

Потребители и организации могат да създават тяхна собствена микроблогинг услуга. Free and open source software е на разположение за тази цел.[11] Администрираните платформи за микроблогове са също на разположение и за комерсиална и организационна употреба.

Микроблогингът има потенциал да стане ново, информационно, комуникативно средство, особено за съвместна работа вътре в организации.[12] За последните няколко години, комуникационните модели се променят, първоначално от лице в лице към по-онлайн комуникация чрез email, IM, text messaging и други инструменти. И все пак, има хора, които смятат, че имейлът е бавен и неефикасен начин за комуникиране, в днешни дни.[13] Например, унищожителите на време 'имейлни окови' могат да се усъвършенстват, като двама или повече хора се включат в дълги разговори по прости въпроси, като например уреждане на среща.[14] Емисията 'от един към много', предлагана от микроблоговете е измислена, за да увеличи продуктивността.

Друг извод за слаба съвместна работа е, че има по-малко възможности за неофициални разговори, лице в лице. Поради тази причина, микроблогингът предоставя възможността да се поддържа неофициалната комуникация между колеги. Много хора предпочитат да споделят техните местонахождения и промени в положението си с микроблогинг.

За това, от микроблогингът се очаква да подобри социалното и емоционално благосъстояние на работещите, ефикасността на работата им, като ускори информационния поток в една организация.[12] Той увеличава възможностите за споделяне на информация,[15] помага за осъществяване и оползотворяване на познанствата на работното място и помага за изграждането и запазването на общност между колегите. С всяка изминала година, използването на микроблогинга продължава да расте и заема централна съставна част в Enterprise Social Software.

Въпроси, свързани с микроблоговете

[редактиране | редактиране на кода]

Някои от опциите свързани с микроблогинг са лични настройки, сигурност и интеграция.[12]

Понятия, свързани с микроблоговете

[редактиране | редактиране на кода]

Системата instant messaging показва положение, но обикновено само едно от няколко избора: достъпен, извън линия, няма го. Съобщенията „няма го“ (съобщения, излизащи когато потребителя го няма) формира вид микроблогинг.

Във Finger protocol, файловете .project и .plan понякога са използвани за промяна в положението, подобно на микроблогинг.

  1. Kaplan Andreas M., Haenlein Michael (2011) The early bird catches the news: Nine things you should know about micro-blogging, Business Horizons, 54(2).
  2. Tumblelogs (kottke.org)
  3. New Twitter Research: Men Follow Men and Nobody Tweets // Harvard Business School. 1 юни 2009. Посетен на 23 юни 2009.
  4. а б в Inside Twitter: An In-depth Look Inside the Twitter World // Sysomos. 10 юни 2009. Архивиран от оригинала на 2023-04-03. Посетен на 23 юни 2009.
  5. The More Followers You Have, The More You Tweet. Or Is It The Other Way Around? // TechCrunch. 10 юни 2009. Посетен на 23 юни 2010.
  6. Jin, Liyun. Businesses using Twitter, Facebook to market goods // Pittsburgh Post-Gazette. 21 юни 2009. Посетен на 23 юни 2009.
  7. First Hand Accounts Of Terrorist Attacks In India On Twitter, Flickr // TechCrunch. 26 ноември 2008. Посетен на 23 юни 2009.
  8. Twitter on Iran: A Go-to Source or Almost Useless? // 22 юни 2009. Архивиран от оригинала на 2011-04-03. Посетен на 23 юни 2009.
  9. M. Nagarajan et. al. 'Spatio-Temporal-Thematic Analysis of Citizen-Sensor Data – Challenges and Experiences' // WISE 2009 Conference. Архивиран от оригинала на 2011-04-12. Посетен на 2011-01-02.
  10. Could this be a factor in the allure of microblogs?
  11. StatusNet – Open Source microblogging service // Посетен на 5 януари 2010.
  12. а б в Dejin Zhao & Mary Beth Rosson. 'How and why people Twitter: the role that micro-blogging plays in informal communication at work' // ACM GROUP2009 Conference. May 2009.
  13. Ross Mayfield. 'Email hell' // Forbes. 15 октомври 2008. Посетен на 25 март 2010.
  14. Delicious Productivity Improvements For This Flavor Partner // Socialtext.com. Посетен на 25 март 2010.
  15. Joab Jackson. NASA program proves the benefits of social networking // Government Computer News. 20 ноември 2009. Архивиран от оригинала на 2010-12-31. Посетен на 25 март 2010.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Microblogging в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​