Мигел Биса Фернандес–Паласиос
| Мигел Биса Фернандес–Паласиос | |
| испански адмирал | |
| Звание | адмирал |
|---|---|
| Години на служба | 1915 – 1945 |
| Служи на |  Кралство Испания (1915 – 1931) Втора испанска република (1931 – 1939) Франция (1942 – 1945) |
| Род войски | Испанска републиканска армия |
| Битки/войни | Гражданска война в Испания Втора световна война |
| Награди |  Военен кръст |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
Мигел Биса Фернандес-Паласиос (на испански: Miguel Buiza Fernández-Palacios) е испански адмирал, известен най-вече с това, че е командир на испанския републикански флот по време на Гражданската война в Испания. Умира в изгнание в Марсилия през 1963 г.[1]
Често е наричан адмирал, поради високопоставената си роля, но има източници, които твърдят, че никога не се е издигал над ранга на капитан.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Биса е роден в богато семейство на собственици на фабрики в Севиля. През 1915 г. Биса постъпва във Военноморската академия в Сан Фернандо. До 1932 г. той достига чин лейтенант командир на испанския републикански флот. Четири години по-късно, когато започва Гражданската война в Испания командва военния влекач Cíclope (RA-1)[3] и отказва да се присъедини към профашисткия преврат от юли 1936 г., оставайки верен на републиката. Брат му Франсиско, командир на Испанската републиканска армия се присъединява към бунтовническата фракция след преврата и е убит на фронта близо до Мадрид в началото на Гражданската война.
Гражданска война
[редактиране | редактиране на кода]В началото на август 1936 г. Биса участва в блокадата на Гибралтарския пролив като командир на лекия крайцер „Либертад“.[4] По-късно през същия месец участва в битката при Майорка в подкрепа на неуспешната републиканска десантна операция в Порто Кристо.
На 2 септември е назначен за генерален капитан на републиканския флот от Индалесио Прието, министър на флота и въздухоплаването (Ministro de Marina y Aire), като същевременно запазва командването на „Либертад“. Биса е на 38 години по това време.[5] В тежката реорганизация на испанските републикански въоръжени сили след преврата от 1936 г. Прието премахва „корабните комитети“ на флота и се опитва да създаде структура, която да наложи отново дисциплината след като по-голямата част от висшите командири преминават към бунтовниците.
След разочароващото поражение на испанския републикански флот на 27 септември 1938 г. в битката при нос Шершел, когато поредица от тактически грешки от страна на републиканското командване води до загубата на два товарни кораба, Биса е освободен от задълженията си като командир на флота и заменен от капитан Луис Гонсалес де Убиета, който е повишен в адмирал. Президентът Мануел Асаня признава в мемоарите си разочарованието си от нерешителността на командващия испанския републикански флот, въпреки че разполага с по-голям брой кораби.[6] След като е понижен, Биса е местен от една длъжност на друга, като инспектор на военноморски бази, началник на щаба на флота[7] и след това също второстепенни длъжности като директор на военноморския персонал, докато не е възстановен на генерален капитан на републиканската Армада през февруари 1939 г.[8]
Малко след това на 5 март 1939 г., полковникът от испанската републиканска армия Сехисмундо Касадо предприема антикомунистически преврат и провъзгласява Съвет за национална отбрана (Consejo Nacional de Defensa) за да търси примирие с бунтовниците и да сложи край на братоубийствената война, мярка, която Биса подкрепя. В същия ден националистическата авиация бомбардира пристанището на Картахена, главната база на републиканския флот, потапяйки разрушителя „Sanchez Barcaiztegui“.[9] След бомбардировките и размириците в града, където се води бунт между противници и поддръжници на продължаването на гражданската война,[10] Биса решава да евакуира морските части на републиканската флота. Веднага щом пада нощта, най-малко три крайцера, осем разрушителя и две подводници напускат пристанището на Картахена.
Флотът поема курс на изток, воден от Биса на борда на крайцера „Мигел де Сервантес“ и достига водите на Френски Алжир. Край Оран Биса иска разрешение да хвърли котва, но военноморските власти на Френски Алжир не му позволяват да отведе испанските републикански кораби в основната им база. Те го насочват към Бизерта във френския протекторат Тунис, където флотата пристига на 7 март. Малко след хвърлянето на котва, флотът е конфискуван от френските власти.[11] С изключение на няколко членове на екипажа, които са поставени под охрана на корабите, испанските републикански моряци и техните офицери са интернирани в концентрационен лагер в изоставена фосфатна мина. Биса отказва каквото и да е специално отношение и иска да бъде интерниран заедно с другите моряци.[12]
Изгнание
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
През май 1939 г. след като испанската република вече е загубила гражданската война, Биса моли френското правителство за разрешение да се присъедини към Френския чуждестранен легион (Légion étrangère), където е приет като чуждестранен офицер с чин капитан.[13] В навечерието на Втората световна война Биса е повишен в командир, но в средата на 1940 г. подава оставка след Второто примирие в Компиен между Нацистка Германия и Третата френска република. Някои източници обаче твърдят, че той е бил принуден да напусне Френския чуждестранен легион от новите власти на Вишистка Франция, поради антифашисткото му минало.[14]
Биса се установява в Оран, където работи като счетоводител в хотел.[15] През 1947 г. той е вербуван от Зеев Хадари, един от представителите във Франция на Hamossad Le'aliyah Bet, клонът на Хагана в британския мандат на Палестина, който улеснява еврейската имиграция в Палестина в нарушение на британските ограничения.[16]
Под името "Moshé Blum", Биса става командир на търговския кораб „Geula“, бившия USS „Paducah“. На 2 октомври 1947 г. корабът е заловен, докато се опитва да разбие британската блокада и да докара еврейски бежанци в Палестина. Биса е арестуван от британските власти и интерниран в концентрационен лагер близо до Хайфа.[17]
След като връща свободата си, Биса се заминава за Оран. През 1962 г., след Евианските споразумения и независимостта на Алжир, той се присъединява към изселването на Пие ноар и отива във Франция като бежанец.
Умира в изгнание в Марсилия на 23 юни 1963 г., едва година след пристигането си от Алжир без да може да се завърне в Севиля, родният си град. Той е погребан на гробището в Йер в департамент Вар. По-малко от два месеца след смъртта на Биса неговата вдовица публикува кратък некролог в испанския вестник ABC.[18]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sevillanos ilustres // Архивиран от оригинала на 2018-07-23. Посетен на 2023-02-23.
- ↑ Javier García Fernández (coord.), 25 militares de la República; "El Ejército Popular de la República y sus mandos profesionales", Ed. Ministerio de Defensa, Madrid 2011
- ↑ Remolcador de Altura Cíclope, RA-1
- ↑ Almirante Buiza, Forum "El Gran capitán"
- ↑ Orden, circular, creando un Comisariado general de Guerra con la misión que se indica. Т. Año CCLXXV Tomo IV, Núm. 290. Gaceta de Madrid: diario oficial de la República, 16 October 1936. с. 355.
- ↑ Manuel Azaña, Diarios de Azaña, Vol. IV, p. 620
- ↑ Diario Oficial de la República, núm. 860, 26 de diciembre de 1937
- ↑ Diario oficial de la República, núm. 22, 22 de enero de 1939
- ↑ Juliá, Santos; Casanova, Julían; Solé i Sabaté, Josep Maria, Villarroya, Joan; and Moreno, Francisco. Víctimas de la guerra civil. 2006. Ediciones Temas de Hoy. Madrid. p.266
- ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. 2006. London. p.391
- ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p.877
- ↑ Almirante Valdés (VS o AV)
- ↑ Serapio Iniesta, Flon Flon. Los Republicanos Españoles en la Legion Extrangera Francesa, Ed. Bruguera, Barcelona 1972.
- ↑ Joaquín Mañes Postigo, Españoles en la Legión Extranjera francesa, Col. Historia Inédita (2009), ISBN 978-84-92400-44-7
- ↑ Evelyn Mesquida, La Nueve, 24 août 1944. Ces républicains espagnols qui ont libéré Paris, Paris, Le Cherche-Midi, 2011, collection « Documents ». ISBN 978-2-7491-2046-1, p. 308
- ↑ Zeev Hadari, Second Exodus: The Full Story of Jewish Illegal Immigration to Palestine 1945–1948, Valentine Mitchell, London (1991), ISBN 978-0853032199
- ↑ Murray S. Greenfield and Joseph M. Hochstein, The Jews' Secret Fleet: The Untold Story of North American Volunteers who Smashed the British Blockade, Gefen Publishing House (2010), ISBN 978-9652295170
- ↑ Moshé Blum
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Graham, Helen. The Spanish Civil War. Oxford University Press. 2005. ISBN 978-0-19-280377-1
- Jackson, Gabriel. The Spanish Republic and the Civil War, 1931-1939. Princeton. Princeton University Press. 1967. ISBN 0-691-00757-8
- Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, revolution & revenge. Harper Perennial. London. 2006. ISBN 978-0-00-723207-9 ISBN 0-00-723207-1
- Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2003. ISBN 978-0-14-101161-5
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Miguel Buiza Fernández-Palacios в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |