Мефентермин
| Мефентермин | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₁₁H₁₇N |
| Моларна маса | 163,136 u[1] |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 100-92-5 |
| PubChem | 3677 |
| ChemSpider | 3549 |
| DrugBank | DB01365 |
| KEGG | C07889 |
| MeSH | D008616 |
| ChEBI | 6755 |
| ChEMBL | CHEMBL1201234 |
| ATC | C01CA11 |
| SMILES | CC(C)(CC1=CC=CC=C1)NC |
| InChI | InChI=1S/C11H17N/c1-11(2,12-3)9-10-7-5-4-6-8-10/h4-8,12H,9H2,1-3H3 |
| InChI ключ | RXQCGGRTAILOIN-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | TEZ91L71V4 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Мефентерминът е лекарство, използвано главно при хипотония. Свързва се α-адренорецепторите, но действа и индиректно, като води до освобождаването на норадреналин.[2]
Според Световната антидопингова агенция спада към така наречените неспецифични стимуланти и е в забранителния списък.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ MEPHENTERMINE // PubChem. Посетен на 3 октомври 2016 г. (на английски)
- ↑ Mephentermine: Uses, Interactions, Mechanism of Action | DrugBank Online
- ↑ Световен антидопингов кодекс // Посетен на 2024-08-07.
