Методи Стършенов
| Методи Стършенов | |
| български просветен деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Семейство | |
| Съпруга | Донка Стършенова |
| Деца | Кирила Стършенова, Богомил Стършенов |
Методи Стършенов е български просветен деец и общественик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]_Metodi_Strashenov_(IV)_Simeon_Poplazarov_(V).jpg)
Методи Стършенов е роден в град Кичево, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. По професия е учител. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Кичево.[2]
Попаднали под сръбска окупация, българите от Кичевско изпращат делегация до София (предвождана от кичевските учители свещеник Симеон Поплазаров, Методи Стършенов и Г. Иванов), с цел да се яви пред българския министър-председател Иван Евстратиев Гешов, да помоли за помощ и да проси бързо и енергично застъпничество за измъченото кичевско население. През април 1913 година делегациите от Кичевския край публикуват и мемоара „Кичево в миналото си и сега“, който да запознае българската общественост с историята на техния край и методите на новите сръбски окупационни власти.[3]
Деец е на Кичевското благотворително братство и на Илинденската организация.[4]
Женен е за учителката Донка Стършенова. Баща е на Кирила Стършенова, Балчева по съпруг, и на пианиста, професор Богомил Стършенов.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Митрев, Анастас. Мемоари, огледи, статии. Скопје, Нова Македонија, 1974. с. 46 - 47. (на македонска литературна норма)
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Кичево въ миналото си и сега : Мемоаръ отъ делегациитѣ на Кичевския край. София, 1913.
- ↑ Методи Стършенов от Кичево, Вардарска Македония - „Кичево в миналото си и сега; Мемоар на делегациите на Кичевския край“, София, април 1913 година // Онлайн библиотека Струмски. Посетен на 21 май 2021 г.
