Направо към съдържанието

Методие Котевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Методие Котевски
Методије Котевски
югославски партизанин и военен
Роден
Починал
19 март 2014 г. (91 г.)
Военна служба
Званиегенерал

Методие Котевски с псевдоним Слободан (на македонска литературна норма: Методије Котевски) е югославски партизанин, деец на НОВМ, генерал-лейтенант от ЮНА.

Роден е на 18 януари 1923 година в град Скопие. През 1933 г. завършва основното си образование, а през 1941 г. и гимназия. Преди Втората световна война учи във Философския факултет на Белградския университет. От 1943 година влиза в ЮКП. Участва в комунистическата съпротива във Вардарска Македония като заместник политически комисар на отряд. От 12 септември 1944 година е политически комисар на дванадесета македонска ударна бригада[1]. Партизанин е до май 1945 г. От 1945 до 1949 г. е инструктор в дивизионна болница. Между 1949 и 1951 г. е редактор на вестник в 4-то управление на Генералния щаб на ЮНА. В периода 1951 – 1954 г. е началник на трета военна област. През 1954 г. завършва Висшата военна академия на ЮНА. От 1954 до 1955 г. е началник на отделение в управлението за морално-политическа работа на ЮНА. Преподава във Висшата военна школа на ЮНА по морално-политическо възпитание (1955 – 1960), помощник е по политическо-правните въпроси към военното окръжие в Баня Лука (1960 – 1964). Завършва военното си образование във Военната академия Ворошилов[2] през 1964 г. Между 1964 и 1969 г. е началник на катедра в артилерия във Висшата военна академия на ЮНА. От 1969 до 1971 г. е секретар на конференцията на Съюза на комунистите в Югославия в ЮНА. В периода 1971 – 1974 г. е началник на Управлението за териториална отбрана и гражданска защита в Държавния секретариат за народна отбрана[3]. От 1974 до 1977 г. е помощник заместник-началник на Генералния щаб за териториална отбрана. Между 1977 и 1979 г. е директор на Фонда за управление на жилищата. От 1979 до 1981 г. е помощник-главен инспектор за териториална отбрана и гражданска защита. Излиза в запас през декември 1981 г. Умира на 19 март 2014 г.

  • Майор (1944)
  • Подполковник (1950)
  • Полковник (1957)
  • Генерал-майор (1967)
  • Генерал-лейтенант (1975)
  • Орден за храброст, 1945 година;
  • Орден Партизанска звезда с пушки, 1947 година;
  • Орден на братството и единството, 1947 година;
  • Орден за заслуги пред народа със сребърни лъчи, 1948 година;
  • Орден на Народната армия съссребърна звезда, 1952 година;
  • Орден за военни заслуги със златни мечове, 1971 година;
  • Орден на Народната армия с лавров венец, 1977 година;
  • Съветски орден „Червено знаме“, 1981 година.
  1. Вестник Офицер, бр. 7, 2011, стр. 8 // Архивиран от оригинала на 2013-12-27. Посетен на 2012-09-03.
  2. Vojna enciklopedija, 2. izd., 1978, Zvezek 4, str. 668.
  3. Стојановски, М. и Стојаноски, Б. Воени генерали во Македонија (1943 – 2017). 2-ро издание. Печатница „ЕВРОПА 92“ – Кочани, 2017, с.172 // Архивиран от оригинала на 2021-08-03. Посетен на 2020-08-28.